— Хайде, нека те заведа у дома и да те сложа в леглото, скъпа. — Помогна й да седне, след което я изправи на крака. — Няма да има много време за почивка, преди нуждата да се надигне отново.
Ланс обви ръка около кръста й и я поведе от офиса към задната врата.
Плъзна електронния ключ в датчика, изчака щракването на ключалката, след което отвори вратата и двамата се насочиха бързо към изхода.
Райдъра му бе паркиран пред вратата, така че настаняването на Хармъни на предната седалка бе осъществено без проблеми. Тя се отпусна на удобната седалка, очите й бяха сънени, а тялото й беше като безгръбначно.
Ланс си позволи лека усмивка, докато закопчаваше колана й, след това постави целувка на върха на главата й.
— Хайде поспи, скъпа, ще те събудя, когато се приберем вкъщи.
Той отмести косата от лицето й, пръстите му се спряха на невероятно меката кожа на бузата й, докато Хармъни се взираше в него. Изтощението белязваше лицето й, а очите й бяха като стъклени. Колко време бе минало, откакто бе спала за последно?
— Някой ме следи — прошепна тя.
Мъжът се намръщи към нея, преди да огледа паркинга, незабавно разбирайки за какво говори тя.
— Идентифицира ли го?
Хармъни поклати глава бавно.
— Аз съм слаба — произнесе тогава, очите й бяха пълни с умора. — Не мога да съм слаба, Ланс.
— Всичко е наред, скъпа, аз ти пазя гърба. Почини си, а аз ще следя за преследвача ти.
Тя поклати глава, упоена от изтощението, което я завладяваше.
— Не мога да съм слаба. — Гласът й прозвуча завалено. — Не мога…
В следващият миг Хармъни спеше. Ланс въздъхна, затвори вратата й внимателно и заобиколи автомобила, насочвайки се към шофьорското място. След като се настани, настрои радиоприемника, за да се свърже с Лени.
— Лени, искам протоколи за сигурност по пътя към дома — каза на сержанта, докато активираше електронните щитове около автомобила. — Следи GPS-а и виж дали имам опашка.
— Проблеми ли имаш, шерифе? — Гласът на Лани беше загрижен.
— Не знам още. Виж дали можеш да засечеш нещо подозрително от обществените проследяващи устройства и ме уведоми.
GPS-протоколите бяха задължителни за всички превозни средства, въпреки че в много райони можеха да бъдат изключени законно. Не се надяваше много Лени да улови нещо, но си струваше да опита.
— Разбрано, шерифе — отговори Лени. — Ще те уведомя, ако хвана нещо.
Ланс излезе от паркинга на главната улица и пое към жилището си. Отвори прозореца си и за първи път през живота си, съзнателно отвори съзнанието си за шепотите, носещи се по въздуха.
Един свят на тайни, на болка, щастие и страхове, може да бъде чут по ветровете, така му бе казал веднъж дядо му. А ако се вслушаше по-внимателно, тогава вятъра ще му донесе онова, което му е нужно, но само ако е готов да чуе какво има да му каже.
Никога преди не бе бил готов. Ланс се бе борил срещу тайните на вятъра, както и с това да бъде избраното дете. Беше вярвал, че може да живее без това, и може би би могъл, но знаеше, че спасяването на Хармъни е по-важно от нежеланието му да следва нещо невидимо, като въздуха около него.
Докато шофираше младият мъж позволи на вятъра да го удари, да се извие около тялото му, както и около това на Хармъни, преди да долови шепота в ухото си. Нямаше думи, само шумоленето на нейния вик, но той го бе чувал и преди. Зад вика обаче, беше тайната, която търсеше, шепота на измамата. И предупреждение.
Някой го наблюдаваше. Лени не беше докладвал за GPS-а, което означаваше, че опашката им не използва такъв, но ветровете шепнеха.
Ланс се намръщи на илюзорните шепоти. Там нямаше отговори и това бе част от причината, която подклаждаше нежеланието му през годините. Нямаше отговори, нямаше доказателства, нищо, за което да се хване, да му даде онова, от което се нуждае, за да разреши проблемите, пред които бе изправен.
Той беше шериф. Работеше с факти, с доказателства. Един шепот за опасност, или накъсан вик, които единствено той можеше да чуе, и силна интуиция, не бяха достатъчни да арестува човек. Не бяха достатъчно основание да дръпне спусъка.
Беше научил това преди години в Чикаго, когато бе работил с много напреднал SWAT екип1. Заподозреният бе в неговия обсег, бе игнорирал заповедта да стреля. Беше се борил с ветровете, шепнещи в ухото му, парализиращи пръста на спусъка. Секунди по-късно, майката и нероденото й дете бяха мъртви. Жертви на копеле терорист, решено да погуби възможно най-много невинни.
1
SWAT (съкр. от Special Weapons And Tactics) — специални подразделения на американската полиция, предназначени за изпълнение на опасни операции. — Б.пр.