И сега ветровете отново виеха в ухото му, едва доловим вик на ужас, болка и предупреждение. И в тези ветрове той чу името на Хармъни.
Погледна към нея и въздъхна тежко. Тя се бе облегнала на вратата; отпусната, почти в безсъзнание от изтощение. Тази дълбока умора не бе причинена единствено от възбудата. Хармъни бе живяла само на нерви и чиста воля твърде дълго.
Дали някога спеше?
Ланс чу отговора по вятъра. Тя бягаше, бореше се, и дори по време на сън, беше бдителна. Досега. Беше слаба, така му бе казала. Неспособна да се бори и се страхуваше от тази слабост.
Докато караше към края на града, където се намираше къщата му, Ланс разбра, че опазването на Хармъни ще означава повече от просто да я защитава от опасността, каквато и да бе тя, която ги преследваше сега. Щеше да означава да я защитава и от самата нея. Защото Хармъни щеше да се опита да избяга. След като се събуди, след като възбудата се уталожи, страхът щеше да я откъсне от него, без значение желанието й да остане.
Това ли бе причината Джонас да я повери на него?
Ланс се намръщи при тази мисъл, чудейки се как, по дяволите, другият мъж би могъл да знае, че има възможност това да се случи.
Тогава усети как вятъра се извива около ръката му, едно леко докосване, което му напомни за кръвта и пробите от слюнка, които ученият на Породите, Елиана, бе взела от него преди година, след като Брейдън бе работил в управлението. Според нея и Джонас, това бе задължително за всеки служител на правоприлагането, работещ в тясно сътрудничество с Породите.
Това бе уловка. Ланс го почувства, чу потвърждението в ухото си. Джонас бе планирал това от известно време, но защо?
Този път нямаше отговори. Беше само викът, накъсан, сломен; ридание на дълбока душевна болка, което накара сърцето му да се свие и прониза душата му. Това беше болката на Хармъни.
Шеста глава
— По-добре да спи до края…
— Изчерпана е. Не е спала от две седмици, доколкото знам…
— По дяволите, никой не спи двадесет и четири часа…
Гласовете се промъкнаха в съзнанието на Хармъни, когато усети студен огън да се надига в някои части на тялото й. Бедрата. Ръцете. По шията и езика. Което беше дяволски странно.
Чувстваше се така, сякаш леден огън се надига под плътта й в тези области. Това я извади бавно от дълбокия сън, в който бе потънала, връщайки я насилствено към реалността, въпреки очевидното нежелание на тялото й да се събуди.
Но ставаше вече дразнещо. Това студено изгаряне. Достатъчно дразнещо, че Хармъни се намръщи и се насили да отвори очи.
Погледът й се фокусира върху Елиана Морей и Ланс. Ланс изглеждаше измъчен, а Елиана — любопитна.
Младата жена огледа спалнята на Ланс.
— Чудесно време да се събудиш — каза остро шерифът. — Не трябва ли да използваш банята или нещо такова?
Нелепият въпрос я накара да примигне към него.
— Защо съм тук? — Хармъни върна погледа си на учения. — Ти защо си тук?
Устните на Ели трепнаха.
— Тук съм, защото Джонас ми нареди да не идвам. — Самодоволното й изражение накара Хармъни да се намръщи.
— Защо си тук? — попита отново.
— За да започне хормоналната терапия, от която се нуждаеш, за да не заченеш — отговори най-сетне Ланс вместо докторката. — Тя остана, въпреки че ти не се събуди и въпреки своята умора.
Пръстите на Хармъни стиснаха завивката отстрани до тялото й.
— Преглеждала си ме докато спя? — И тя не бе разбрала? Не бе усетила?
Младата жена преглътна тежко и се взря в Ланс. Той я гледаше с измъчен поглед, а изражението му бе натежало от тревога.
— По този начин бе по-лесно за теб — отговори Ели. — Прегледите са много болезнени след началото на разгонването. Така ти не страда.
— Щях да се справя. — Не можеше да си спомни никакви сънища. Погледна отново към Ланс, но от изражението му не можеше да прецени дали е говорила на сън или не.
— Така или иначе, прегледите приключиха. — Ели сви рамене. — Изглежда си в добра форма, освен леката анемия, от която още страдаш. Вземаш ли витамините, които ти дадох?
— Разбира се. — Да бе, да.
Ели изсумтя.
— Намерих шишенцето в чантата ти, Хармъни. Не са докоснати. Но не се безпокой, хормоналната терапия ще оправи това.
Докторката тръгна към черната чанта, оставена отворена върху скрина от другата страна на стаята.