— По едно от тези на ден през първия месец. Хормоните на разгонването са с висока концентрация в кръвта и телесните ти течности. — Вдигна флакона с таблетките, за да може Хармъни да го види, след което се върна до леглото. — Беше на инжекции през последните двадесет и четири часа, което вероятно обяснява защо възбудата ти позволи да спиш. Тези таблетки ще предотвратят зачеването и ще ти позволят да работиш без повечето от омаломощаващите симптоми. Но все пак, да се скриеш от друга Порода е невъзможно.
Хармъни проследи как докторката остави флакона с таблетките до леглото.
— Какво е това разгонване? — попита тя. — Защо причинява това?
Ели погледна към Ланс, сякаш искаше разрешението му да отговори.
— Не те пита той. — Хармъни се опита да вмъкне сила в гласа си, но се чувстваше силна колкото сварен макарон в момента.
Устните на Ели трепнаха.
— Когато използваш този тон, ми напомняш за Джонас. И това не е комплимент.
— Не го приемам като такъв — изръмжа Хармъни. — Отговори ми.
— Това е свързване. — Ели пъхна ръце в джобовете на бялото си лабораторно яке, докато се взираше в нея. — Начинът на природата да се подсигури, че ще останеш с мъжа, който е избрала за теб. От това, което успяхме да разберем, това е реакция, базирана на емоции и феромони. Все още работим върху това. — Тя сви рамене отново, а устните й се извиха в съжалителна усмивка. — Няма лекарство, нито начин да се избяга от него.
Така бе дочула и Хармъни.
— Искам да стана. — Беше гола под завивката.
Погледна отново към Ланс, който прекоси стаята и взе копринената й роба.
— Донесох дрехите ти от хотела. И оръжията. — Върна се при нея намръщен. — Знаеш ли, че половината от тях са незаконни?
Тя го погледна безмълвно.
Мъжът въздъхна тежко.
— Ето ти робата. Достатъчно силна ли си да станеш сама?
Хармъни пое дрехата от ръцете му.
— Напусни. — В гласът й нямаше молба.
Ланс присви очи.
— Ели остава — нареди той и се насочи към вратата. — Ще се погрижа за вечерята.
Хармъни отметна завивката от голото си тяло и провеси крака от ръба на леглото, преди да навлече робата.
— Докосвала си ме с ръце? — попита хладно.
— Бях с ръкавици. — Докторката скръсти ръце на гърдите си и се взря в нея.
— Намери по-добри ръкавици — озъби се Хармъни. — Кожата ми гори там, където си ме пипала.
— Гори?
— Студен, дълбок огън. Бедрата, ръката, шията и езика.
— Никой никога не е споменавал за парене. Болка, но не и парене.
— Случи се също и когато Джонас докосна гърба ми след първата нощ с Ланс. Много е неприятно.
— Което означава и болезнено — изсумтя Ели. — Ти си една от най-своенравните Породи, които някога съм срещала. Чувствала ли си някога болка, Хармъни?
— Не и ако мога да я издържа. Имам нужда от душ. Къде е ръчната ми чанта?
— Имаш предвид бутиковите ти лосиони? — засмя се Ели. — Ланс не успя да произнесе и половината от имената на тези бутилки. Голяма колекция имаш.
— Къде е? — Хармъни не беше в настроение за разговори.
Ели въздъхна тежко, отиде до шкафа и извади голямата чанта от вътрешността.
— Можеш да говориш с мен, Хармъни. Аз не съм ти враг.
— Всеки, който не е приятел, е враг. — Младата жена я погледна право в очите. — А аз нямам приятели.
— Е, това ме постави на място. — Ели отнесе чантата до банята, остави я на плота, а след това отново се върна в спалнята. — Ето. Можеш ли да отидеш до банята?
— Мога да ходя. — Или щеше да умре, докато се опитва.
Беше слаба. Ужасяващо слаба. Краката й се разтрепериха, когато поеха тежестта на тялото й, но успя да се изправи. За момента това бе всичко, което имаше значение.
— Хармъни, трябва да си тръгна тази вечер — съобщи Ели, когато тя направи няколко крачки.
— Довиждане. — Какво, по дяволите, искаше да й каже? Тази жена бе съдействала да я задържат в плен две седмици и бе взела от нея достатъчно кръв да напълни още едно човешко тяло.
— Не можеш да избягаш от него, Хармъни — каза Ели, когато Хармъни стигна до вратата. — Хормоналната терапия действа само ако правиш редовно секс с половинката си. Ако си тръгнеш, грешката може да се окаже фатална.
Хармъни наведе глава и погледна краката си, стискайки зъби гневно.
— Джонас знаеше какво прави, нали? — прошепна тя. — Това беше планирано.