— Не мога да потвърдя. — Хладният тон я увери, че Джонас наистина е знаел точно какво прави.
— Играта, в която му позволяваш да те въвлече, е опасна, докторке. — Тя обърна глава и погледна горчиво другата жена. — Аз няма да бъда единствената, която ще умре, ако нещата поемат друго посока, обещавам ти.
— Кой ще ти отмъсти, Хармъни? — попита я Ели. — Същите хора, които измъкнаха задника ти преди? Четох досието на Джонас за теб, и то е много различно от онова в базата данни на Породите.
— Както казах, не искаш да се замесваш в това. — Хармъни се усмихна напрегнато. — Ако той не играеше малката си игра, ако беше останал само с опитите си да ме включи отново в обществото на Породите, всички ние щяхме да сме в безопасност. Но това… — Махна с ръка надолу към тялото си. — Това променя залозите. Ако ме хванат, Джонас няма да се отърве без последици. Нито пък ти.
— Как е тя? — Ланс попита Ели, докато стоеше над тенджерата, пълна с пилешка супа, следейки дали ври на тих огън, както леля му го бе инструктирала.
Елиана вървеше бавно из стаята, ръцете й бяха пъхнати в джобовете на лабораторното й яке, а раменете й бяха приведени.
— Изплашена е, но го прикрива добре. — Тя сви рамене, но изражението й бе загрижено. — Тя има няколко симптома, каквито никой друг не е споменавал. Студено изгаряне където съм я докосвала, докато я преглеждах, но освен че е малко отпаднала, изглежда добре.
Ланс кимна, след което се обърна отново към супата, наблюдавайки как спиралата на парата започва да се издига бавно от повърхността.
— Джонас се обади отново — каза той. — Каза, че има нужда от теб в лабораториите.
— Изненадана съм, че изчака толкова дълго. — Изражението й беше иронично. — Направих всичко, което мога за половинката ти. Тя няма да забременее, а на мен ми беше изрично забранено да добавям този специален хормон към терапията й. По някаква причина той вярва, че зачеването ще гарантира, че тя ще остане с теб.
— Ти не си съгласна? — Ланс я погледна внимателно.
— Единствената ми цел е нейното оцеляване — това е. Твоят основен приоритет е защитата й и изграждането на връзка между двама ви — информира го остро. — Чуй ме, Ланс, ако тя избяга, по каквато и да е причина, ще бъде загубена за теб завинаги. Ще бъде регистрирана в базата данни на Породите като предател. Белязана на смърт. Не можем да позволим това.
— И защо те е грижа? — Ланс гледаше младата докторка, видя състрадание в очите й, но усети и нещо друго. Тя не беше напълно безкористна в желанието си да помогне на Хармъни.
— Защото Джонас е толкова решен да следва собствения си план. — Ели се усмихна подигравателно. — В този момент това ми е достатъчно.
— А когато вече не е достатъчно? — попита мъжът остро.
— Тогава аз ще се заема с Джонас. — Тя сви рамене отново. — А сега трябва да тръгвам. Не искам да му давам причина да нареди да й направят още изследвания с друг лекар. Най-добре ще е той никога да не научава за малката ми измама.
— Брейдън ще те върне обратно до мястото — кимна Ланс, вместо да я разпитва повече. — Джонас има хеликоптер там.
— Ланс, аз не мога да засиля хормона, както ако тя беше в лабораторията. Тя се нуждае от по-точна проверка, която не може да бъде осъществена, докато Джонас играе игричката си. Онова, което й дадох, ще й помогне, няма да бъде напълно безпомощна срещу възбудата, но все пак ще бъде силна. Съжалявам за това.
— Ти се погрижи за най-належащия проблем — въздъхна мъжът. — Хармъни няма да забременее. Не искам този избор да й бъде отнет.
— И аз съм съгласна с теб. — Ели поклати глава уморено. — Сега тръгвам. Увери се, че приема достатъчно течности, но без кофеин. И почивка. Точно сега се нуждае от това повече от всичко.
Господи, как би могъл да се справи с още един от тези дълбоки сънища? Тя плачеше, докато сънуваше. Потоци от сълзи, и молеше Алфа едно, Джонас, да й помогне. Да я спаси. Умоляваше го да й прости.
Беше спала двадесет и четири часа. Разкъсвана между тихи сълзи и кошмарни битки, Хармъни се бе сблъскала с демони, с които Ланс не бе в състояние да се бори вместо нея. Можеше само да я държи, да й тананика. Понякога това сякаш я успокояваше малко, а друг път само я плашеше допълнително.
Когато Ели си тръгна, Ланс отиде в спалнята и се запъти бързо към малкия сейф, скрит в дъното на гардероба. От там извади малкият електронен детектор, който Брейдън му бе донесъл тази сутрин.