Държейки я плътно до себе си, той започна да се движи, ханшът му се надигна, отдръпвайки се назад, преди да се гмурне в горещите й, тесни дълбини. Обладаваше я отчаяно, защото беше отчаян човек. Вземаше я властно, защото тя го караше да жадува, да копнее, правеше всеки собственически инстинкт в душата му отчаян да я обвърже към него.
Първо я взе с тялото си, след това и с душата си. Дълбоки енергични тласъци, извиваше се вътре в нея, удоволствието му нарасна, когато усети стягането й.
— Точно така, скъпа — изръмжа до устните й. — Свърши за мен, любима. Нека да усетя как сладкото ти котенце избухва около мен.
— Проклет да си. — Викът й бе изпълнен със страст. — По-силно. Искам по-силно.
— По-силно — простена Ланс. — По дяволите, скъпа. Не искам да те нараня. Не мога да ти причиня болка.
Всичко, което можеше да направи, бе да забави тласъците си толкова, колкото можеше. Искаше да се тласка вътре в нея. Но тя още беше така дяволски тясна, стискаше го силно, с нежните си мускули. Не можеше да я нарани.
— Направи го. — Хармъни откъсна устни от неговите. — Направи го сега.
Докосна със зъби рамото му и го ухапа. И не беше нежно, леко ухапване. Острите й кучешки зъби потънаха в плътта му и изпратиха светкавица от възбуда и болезнено удоволствие, които избухнаха в черепа му.
Тогава Ланс засили темпото. Притискайки я под себе си, той се забиваше отново и отново в нея, докато тя се изви, откъсна уста от рамото му и изкрещя.
Сякаш този звук бе катализатора, от който се нуждаеше Ланс, усети как тестисите му се стягат силно, преди да експлодира вътре в нея.
Свърши така, като че ли никога не бе свършвал през живота си. Бурни струи от семенна течност изригнаха във вагината й, когато потъна до самите й дълбини. Тялото му потръпна, когато Хармъни се разтресе под него. Конвулсивните спазми разкъсаха и двамата, докато експлозиите не намаляха и след това бавно избледняха.
Ланс се отпусна върху нея, борейки се за въздух няколко дълги секунди, преди най-сетне да се срине до нея и да я привлече към тялото си. Невъздържаното му освобождение бе изсмукало и последните му сили и той знаеше, че ще заспи за секунди. Спокоен сън.
Дочу тихият повик на ветровете отвън, обещанието за защита, когато той се предаде на нуждата от почивка. Не трябваше да се притеснява за безопасността на Хармъни засега. Земята щеше да защитава и двама им.
— Заспивай сега — прошепна в ухото й. — В безопасност си.
— Лека нощ, Ланс — пошушна Хармъни, позволявайки му да я придърпа по-близо до гърдите му, а брадичката му се подпря на главата й.
Ето така. Това е живота, помисли си той, очите му се затвориха и сънят го обори. Точно така. И лекият полъх в ухото му пошушна потвърждението си. Това е живота.
Хармъни задряма, сетивата й винаги бяха нащрек, чувствителния й слух улавяше всеки звук извън къщата на Ланс, следеше за всяка промяна на звуците на нощта.
Когато приближаваше опасност, дивият свят щеше да замре. Това бе част от природата. Те щяха да гледат и слушат, за да разберат дали опасността е за тях или за други. Но сега нямаше замлъкване, нямаше промяна в симфонията от звуци отвън.
Тази симфония й позволи да намери малко покой. Да лежи на гърдите на Ланс, защитена в прегръдките му, докато той спи дълбоко и безпомощно. Хармъни го пазеше, както той пазеше нея. Позволи му почивката, от която се нуждаеше, преди началото на новия ден.
Последните три дни бяха изключително трудни и за двама им може би. Не би могло за Ланс да бъде по-лесно. Животът му вероятно бе запратен в същия хаос, както нейния.
Докато дремеше в прегръдките му, от време на време си въобразяваше, че усеща части от душата му в топлината на тялото му, които се просмукват в нейната. Защо би позволил една толкова съкровена част от него да проникне в жесток човек като нея, тя не можеше да проумее.
Хармъни нямаше намерение да спи, не наистина. Беше изучила финото изкуство на дрямката преди години. Но за първи път, тя намери покой. Сгуши се в топлината на Ланс и душата й се успокои.
Девета глава
Да запази дистанция между сърцето си и Ланс нямаше да бъде лесно, призна си Хармъни два дни по-късно, докато шофираше през града с отредения й Райдър. Резервният автомобил обикновено се държеше в случай, че някой от останалите е за ремонт, така й бе обяснил Ланс предишния ден, почти извинявайки се за трагичното състояние на автомобила.