Не беше в най-добра форма, призна Хармъни, и определено не беше годен за пустинен патрул, но след като научи странностите му, управлението в града стана лесно.
Туристическият сезон беше в разгара си в Броукен Бът. Пустинята, каньоните и пещерните образувания извън града, го правеха редовна атракция за летните туристи. Самият град носеше характерните черти на Стария запад — от бутиците, кафенетата и специализираните магазини, които се простираха по цялата основна пътна артерия, до баровете, ресторантите и хотелите, обграждащи всеки край на града.
Имаше клиника, болница и медицински павилион от едната страна на Броукен Бът, след това по протежение на целия западен край имаше малък индустриален парк и кланиците, поддържани от фермерите.
Беше очарователен град, призна Хармъни, докато минаваше покрай индустриалната зона, която й бяха дали да патрулира.
Имаше няколко жилища в покрайнините на града, парк за каравани, както и няколко жилищни комплекса, но беше чула от другите служители, че е смятана за най-спокойната част на града.
Беше адски отегчително, но Хармъни се задоволи с факта, че колкото по-дълго не е в града, толкова по-малка е вероятността да се сблъска с Х.Р. Алонзо. Или да се вкара в още някоя беля.
Добрият стар преподобен Алонзо щеше да продължава да упражнява натиск, докато някоя предприемчива Порода не реши, че са чули достатъчно от пропагандата му и не забие куршум в главата му.
Той беше бич за общността на Породите, обединяващ Кръвните расисти и пуристките секти да протестират срещу всеки успех на Породите в обществото. В момента, той отново искаше разрешително да протестират срещу ранчото на Мегън Арнес и къщата, която бе отстъпена на Породите.
Мегън Арнес беше друг проблем. Хармъни не искаше да си има работа с емпатката и нейния съпруг. Миналата година двамата почти бяха успели да я заловят във Франция. Хармъни не знаеше защо се бяха отказали от преследването, но преди да го направят, се бе запитала дали бягството от тях не е безнадеждна кауза. Мегън Арнес можеше да разкрие тайните й по-бързо от всеки друг, ако се приближеше достатъчно. Хармъни знаеше, че щитовете й са силни, но също така бе чула слуховете за способността на другата жена да улавя емоции и тайни. А Хармъни имаше прекалено много тайни за криене.
На всичкото отгоре й се налагаше да се справя със странните туристи. Хармъни бе успяла да предотврати един обир предишния ден — да се разправя с дребния джебчия, който открадна чантата на млада майка, беше доста дразнещо. Той беше дрогиран и по-силен от нормалното, което я принуди да блъсне лицето му в тротоара, за да го обезвреди и задържи.
За съжаление му счупила носа. Не бе възнамерявала да го прави. По дяволите, не беше свикнала да носи кадифени ръкавици, докато се разправя с престъпници. Малкият глупак трябваше да се чувства късметлия, задето бе жив, вместо да крещи, че е жертва на полицейско насилие. Заради този малък инцидент я назначиха да патрулира в покрайнините на града.
— Хармъни, GPS-а ти мига отново. — Гласът на Ланс дойде по комуникационната връзка на Райдъра и съдържаше нотка на раздразнение. — Пипала ли си го?
Хармъни извъртя очи. Беше го поправила още от началото.
— Не съм го докосвала, шерифе — каза провлечено, като се протегна към таблото и чукна дисплея на GPS-а. — От тук изглежда, че работи добре.
Хармъни погледна огледалата, преди да навлезе в едно празно място и да регулира проследяващия модул на таблото.
— Не започвай отново да го човъркаш. — Раздразнението на Ланс се долавяше силно и ясно. — Когато се върнеш, се консултирай с Дейви в гаража. Кажи му, че съм поръчал да го провери.
— Дейви се занимава с него първия път — информира го тя, като разкопча колана си и се наведе да погледне кабелите под таблото. — Трябва да ме оставиш да го взема вкъщи. Сама мога да се погрижа за няколко часа.
— Ужасяваща мисъл — отбеляза той. — Закарай го в гаража. И престани да си играеш с жиците.
Младата жена дръпна виновно ръка от таблото и се втренчи в приемника.
— Ако GPS-а не работи, не можеш да ме проследиш — каза остро тя.
Това нямаше да проработи. Тя беше малко параноична за този сценарий. Джонас се бе погрижил да я следят непрестанно. Копеле.
— Той примигва, не е изключен — увери я Ланс. — За днес стига, тръгвай и отиди в гаража. Може Дейви да ти позволи да му помогнеш.