Хармъни направи гримаса, след това се изправи на седалката и въздъхна безсилно. Вдигна поглед към огледалото за обратно виждане и замръзна шокирано.
Един Сув в тъмносиньо и бяло, бе спрял близо зад нея, и познатото лице на шофьорското място я накара да огледа района бързо за свидетели.
По дяволите, не се нуждаеше от това.
Тя включи комуникационната връзка отново и заговори, без да откъсва очи от автомобила зад нея:
— Контрол, трябва да взема лична почивка, преди да тръгна. Има станция точно пред мен.
— Прието — обади се гласът на Лени Бланшар. — Ще уведомя шерифа.
Което означаваше, че тя разполага само с няколко скъпоценни минути.
Хармъни излезе от празното място и се насочи към станцията, където зави и заобиколи към задната част на сградата.
Дейн.
Хармъни паркира Райдъра, наблюдавайки как той слезе от Сува, след което се облегна на него с измамна небрежност.
— Нямам време за това. — Младата жена спря на няколко крачки от него, гледайки го предпазливо.
Той изглеждаше свиреп и внушителен, както винаги. Светлорусата му коса обрамчваше лицето с бронзов загар, а изумруденозелените му очи се взираха в нея. Беше с няколко сантиметра по-висок от Ланс, около метър и деветдесет, с мощно, мускулесто тяло, което караше жените да въздишат от желание.
— Получих съобщение, че си заловена. — Погледът му я обходи.
И това бе нещото, което винаги я объркваше най-много в Дейн. Как бе разбрал, че е заловена?
— Да, ами нека кажем, че съм на изпитателен срок — пошегува се Хармъни. — И срещата с теб ще ми навлече проблеми. Какво, по дяволите, правиш тук?
— Тук съм, за да те спася. — Белите му зъби проблеснаха опасно. — Готова ли си за тръгване?
Хармъни отстъпи назад бързо. Той беше повече от способен да я накара да тръгне, беше го правил и преди. Тя огледа безлюдния район, търсейки подкреплението му. Дейн винаги имаше подкрепление.
— Не мога да тръгна, Дейн. — Най-сетне поклати глава твърдо. — Сигурна съм, че знаеш защо точно съм тук сега.
Дейн изглежда винаги знаеше всичко.
Той скръсти ръце на гърдите си и я наблюдава мълчаливо няколко дълги секунди.
— Разбира се, че можеш. — Очите му се присвиха преценяващо. — Един хеликоптер чака извън града. Можем да се измъкнем от тук за половин час.
— Казах ти, че не мога. — Хармъни стисна зъби, когато усети как съзнанието й се бунтува на идеята.
Господи, какво й ставаше? Предполагаше се, че разгонването засяга тялото й, а не я прави глупак. Разбира се, че можеше да си тръгне, просто не искаше. Това бе всичко. Свободата бе силна примамка.
— Просто трябва да издържа шест месеца…
— Няма да минат и шест седмици, преди враговете ти да те открият — изрече той. — Промяната на цвета на косата е добра идея. Гримът е приличен. Но ще те намерят, Хармъни. Рано или късно.
— Не и ако внимавам. — А тя знаеше как да бъде предпазлива.
Дейн изсумтя, докато я наблюдаваше строго.
— Мога да те измъкна, Хармъни. В рамките на няколко месеца ще разберем как да проникнем в компютрите на Отдела и да изтрием файловете ти…
— Джонас няма да ме пусне толкова лесно. По-добре да изиграя тази игра и да се свърши.
— Той ще се погрижи да се провалиш, скъпа…
Като че ли не бе наясно с това.
— Нямам време за това. — Поклати глава енергично. — Трябва да се върна обратно в отдела и да поправят глупавия GPS. Не мога да избягам този път, Дейн. Ако се справя, той ще изтрие досието.
— Заблуждаваш се, Хармъни. — Усмивката му бе многозначителна. — Той те е хванал в капана. Аз мога да те измъкна.
Хармъни направи още една крачка назад. В продължение на години, Дейн винаги бе тук, измъкващ задника й от неприятности. Винаги я бе освобождавал, бе спасявал живота й повече от веднъж, и като че ли винаги знаеше точно къде се намира и какво прави във всеки един момент.
А тя никога не разбра защо. Никога не се бе запитвала защо, до сега.
Внезапно мъглата на хормоните, гладът за Ланс и объркването прочистиха съзнанието й. Тя огледа безлюдния район, косъмчетата на тила й настръхнаха, преди погледа й да се върне на Дейн.
— Знаеш, че ме наблюдават — каза тя, сигурна в този факт.
— Естествено. — Усмивката му бе изключително уверена. — Но не и в момента. Давай, момиченце, припкай при твоя шериф. Аз ще се мотая наоколо известно време и ще ти пазя гърба. Както винаги. — Това звучеше като заплаха.