— Бих предпочела да си тръгнеш. — Имаше чувството, че нещата са на път да се усложнят адски много.
— Сигурен съм, че е така, малката. — Той се усмихна отново и се обърна към автомобила си. — Убеден съм. За съжаление, мисля, че любопитството ми е събудено.
С тези думи, Дейн затвори вратата, запали двигателя и потегли.
Не за първи път през изминалата седмица, Хармъни изруга.
Десета глава
Дейви нямаше да й позволи да докосне Райдъра.
Хармъни крачеше бързо от гаража на отдела по тротоара, който водеше към сградата на шерифството, когато раздразнението започна да се надига в нея.
Механикът й беше пробутал някакво дежурно оправдание, с което си заслужи първо място в списъка й за задници, които трябваше да бъдат сритани, а начина, по който се подмазваше, подхвърляйки остроумни коментари и самодоволни усмивчици, я беше ядосал допълнително. Хармъни имаше чувството, че той умишлено мами за GPS-а, и ако разбереше, че наистина е така, щеше да изтърка гаража с конската му муцуна.
Тъпак.
Днес беше на ръба на търпението си и го знаеше. Пристигането на Дейн бе усложнение, което не можеше да си позволи, и последиците от него бяха тревожни. Дейн можеше да създаде проблеми. А Хармъни не можеше да разбере защо той е тук.
Тя зави зад ъгъла и тръгна бързо към стъпалата, които водеха до едноетажната кирпичена сграда, където се помещаваха офисите на Ланс. Взе стъпалата по две наведнъж, пренебрегвайки погледите, които й хвърлиха неколцината минувачи. Беше заради униформата. Изцяло черна, с кобур, висящ ниско на бедрото, и емблемата на Отдела по делата на Породите, гарантирано привличаше вниманието. Внимание, от което тя наистина нямаше нужда.
Хармъни мина през фоайето, помаха на Лени Бланшар, който я стрелна с една усмивка, след което тръгна целенасочено към кабинета на Ланс.
Хвана дръжката на вратата и я тласна навътре.
— Ланс, извинението на този твой механик ми лази по нервите — каза остро тя, като погледна Ланс яростно през бюрото. — И следващият път, когато ме нарече писе, ще изгуби опашката си.
Тогава я връхлетя новото ухание. Отне й една минута, защото мириса на Ланс изглежда завладяваше всичко останало отначало.
Ръката й се спусна към оръжието й, когато се обърна и се изправи пред Джонас, който се облегна на стената и присви очи към нея, а ръцете му се мушнаха в джобовете на копринените му панталони.
— Виждам, че не си се променила — отбеляза той, когато Ланс се изправи, заобиколи бюрото и се приближи към Хармъни.
— Мога да се върна по-късно. — Тя хвърли на Ланс яростен поглед. Можеше да я предупреди, преди тя да връхлети в офиса.
— Той тъкмо пристигна. — Ланс спря на няколко крачки от нея, очевидно готов да се намеси, ако тя реши да се конфронтира с Джонас.
— Хубаво. Когато приключиш с него, ме уведоми. Така или иначе имам нужда от чаша кафе.
— Кафето прави симптомите на разгонването по-лоши, Хармъни — обяви Джонас, когато тя се обърна към вратата. — Не би искала това, нали?
Като залепи една усмивка на лицето си, тя се извърна към него и хвърли страстен поглед на Ланс.
— Означава ли това, че ще си тръгнем по-рано? — прошепна на Ланс.
Устните на Ланс трепнаха.
— Може би.
— Може би ще си взема няколко чаши кафе тогава. Уведоми ме, когато приключите.
Щеше да изпадне в кофеинова абстиненция, преди отново да докосне чаша с кафе. Едва успяваше да се справи с нуждата, забиваща нокти във вътрешностите й и предизвикваща хаос върху контрола й. Нямаше намерение да влошава положението.
— Хармъни, никой не ти е казвал, че можеш да си тръгнеш — съобщи Джонас, когато тя отново се обърна да излезе.
Младата жена вдиша бавно, отказвайки да се обърне към него, хвана дръжката на вратата и я натисна бързо.
— Имаше убийство снощи в Пиньон — заяви тихо Джонас. — Барман, който е заподозрян в отвличането и изнасилването на няколко млади жени в областта. Гърлото му е прерязано.
Хармъни се обърна бавно към него.
— За това ли се появи тук? — озъби се Ланс, преди тя да успее да проговори.
Хармъни го погледна изненадано. Беше ядосан. Очите му бяха присвити към Джонас, тялото му се напрегна, а пръстите му се обвиха около китката й и я придърпаха към него.