— Методът на действие е същият като нейният. — Джонас сви рамене, а погледът му се изостри, поглеждайки как Ланс държи Хармъни. — Бил е убит зад бара след затварянето му и е оставен там, за да го намери работодателя му на следващия ден. Съответства на предишните й убийства.
— Предполагаеми убийства — напомни му тя мелодично. — Нямаш доказателства и аз отричам обвиненията.
— Така казваш ти — кимна той подигравателно. — И двамата знаем истината. Къде беше миналата нощ?
— С мен — отсече Ланс. — Цялата нощ.
— Той го знае, Ланс — промърмори тихо Хармъни. — Следи ме, и се обзалагам, че са наблюдавали къщата цяла нощ.
Сивите очи на Джонас проблеснаха развеселено.
— И двамата знаем колко си добра в изплъзването. — Породата се отблъсна от стената, а ръцете му бяха още в джобовете му.
Кой казваше, че Джонас не може да бъде умен, когато е необходимо?
— Разкарай се от кабинета ми, Джонас — изръмжа Ланс. — Нямаш доказателства, че Хармъни не е била с мен миналата нощ, а аз имам. Вече нямаш никакви правомощия над нея.
— Бил ли си на местопрестъплението? — обърна се Хармъни към Джонас.
Той кимна рязко.
— Миризмата ми беше ли там?
Устните му се стегнаха. Тя го бе хванала на тясно и той го знаеше. За съжаление, обаче миризмата й не бе била и на няколко от нейните убийства в миналото, и той бе наясно и с това. Смъртта бе невероятно умела в прикриването си.
— Не. Миризмата ти не беше там — призна Джонас, гласът му се ожесточи от гняв.
— Тогава нямаш право да ме обвиняваш — усмихна се жената триумфиращо. — Изглежда, трябва да търсиш убиеца си другаде.
Тогава погледът на Джонас се плъзна към Ланс, очите му гледаха подигравателно, а устните му се извиха язвително.
— Тя не се подлага на дресировка, нали? — попита го с развеселено снизхождение.
— Тя не е животно, така че не го очаквам от нея. — Ланс запази хватката си върху ръката й, сякаш се притесняваше, че тя ще посегне към пистолета, висящ на бедрото й. Идеята беше изкушаваща, но самоконтролът й всъщност беше железен.
Джонас изсумтя, преди да попита:
— Значи разгонването върви добре?
Гневът на Ланс пламна на мига. Хармъни можеше да го подуши, гореше като необуздан пламък, с потенциал да се превърне в пожар.
— Джонас, игричките ти стават уморителни — предупреди го тихо Ланс.
Устните на другият мъж се извиха, докато ги наблюдаваше внимателно, търсейки слабостите им. Хармъни усещаше как ги проучва в търсене на пукнатина, която да използва.
— Както казах по-рано, просто се отбих да проверя положението. — Джонас сви рамене, сякаш едно братско посещение трябва да бъде нещо нормално. — Ще ви оставя да си работите. — Погледът му се насочи към Хармъни. — Определено щях да се погрижа GPS-а да бъде поправен, ако бях на твое място. Не искаме да възникнат никакви усложнения заради това.
Той кимна подигравателно, преди да извади ръце от джобовете си и да тръгне към вратата. Хармъни не си направи труда да се сбогува с него, когато той излезе, но не откъсна поглед от него, докато вратата не се затвори зад широкия му гръб.
— Някой ден, ще го изритам от кабинета си — каза Ланс замислено, като пусна ръката й. — И така, какъв е проблема с Дейви?
— Трябва да отидем до Пиньон. — Хармъни пренебрегна въпроса за механика с лека ръка. — Трябва да видя местопрестъплението.
Ланс въздъхна тежко.
— Вече помислих за това. Ще се свържа с шериф Грас и ще я информирам, че тръгваме натам.
— Това не може да бъде съвпадение, Джонас го знае — посочи тя най-сетне. Изводите за убийството я бяха връхлетели още в момента, в който Джонас ги осведоми за него. — Някой подозира коя съм.
— Тогава просто ще трябва да разберем кой е. — Гласът му изхриптя, когато се сниши, сънливият му гладен поглед я поглъщаше. — Напиши си доклада, докато се свържа с шериф Грас и след това се отправяме към Пиньон. Бих искал да се върнем, преди да е станало прекалено късно.
Шериф Грас беше четиридесет и няколко годишна, със стегната стойка и добродушни лешникови очи. Имаше фини бръчици в ъглите на очите си и вдлъбнати линии от смях от двете страни на устата си. Въпреки това се държеше напълно професионално, когато Хармъни и Ланс паркираха зад малката циментена сграда, в която се помещаваше Drink Em Up, скромен бар точно в началото на града.
Тя отстъпи от тъмносиния си Райдър, свали очилата от очите си и се облегна на вратата.