Приличаше по-скоро на добре обмислен план.
Грас въздъхна уморено.
— Съдебният лекар вече започна да преглежда другите убийства по нареждане на директор Уайът. Той беше този, който предположи възможността.
Защо Джонас бе направил това?
Хармъни остана със сведена глава, насочила поглед към кървавото петно, докато се мъчеше да намери смисъл в коментара на шерифа.
— Това копия от снимките ли са, Кейти? — попита Ланс. — Бих искал да ги задържа, ако може. Може би Хармъни ще забележи нещо, като ги прегледа по-късно.
— Да, копия са. — Тя му подаде папката. — Надявам се да открие нещо. Бърт Фелдън не беше много харесван, но докато потвърдят вината му, имаше правото да диша.
Ако беше невинен, имаше правото да диша, помисли си Хармъни, но го запази за себе си. В този момент, нямаше начин да го произнесе.
— Открихте ли нещо в дома му? — попита тя вместо това.
Шериф Грас поклати глава.
— Чисто е. — Погледна часовника си и въздъхна тежко. — Трябва да тръгвам, но ако имате нужда от нещо друго, само ми кажете.
— Благодаря отново, Кейти, поздрави Бен от мен. — Ланс кимна, когато тя вдигна ръка за сбогуване и се обърна.
— Готова съм да тръгваме — каза Хармъни, когато шерифа се насочи към автомобила си. Отказа да погледне Ланс и пое към неговия Райдър.
— Джонас ще се опита ли да те натопи, Хармъни? — Въпросът му не я изненада.
Тя отвори вратата на Райдъра и се настани на седалката, после прокара пръсти през косата си уморено.
— Проклета да съм, ако знам какво ще направи Джонас вече — въздъхна жената. — Но не го е извършил той. Би могъл обаче, да нареди на друг да го стори.
Хармъни мълчеше по обратния път до Броукен Бът, обърнала глава настрани, с поглед, насочен към пейзажа отвън. Беше като в капан вътре в автомобила, заедно с Ланс. Възбудата я измъчваше и правеше ясното мислене почти невъзможно.
Когато Ланс паркира Райдъра пред къщата, Хармъни скочи от автомобила и закрачи около него.
— Не съм го извършила аз — информира го тя, гневът започваше да се разгаря вътре в нея. Гняв и възбуда, безсилие и раздразнение — те започнаха да се надигат, заедно с глада, който я разяждаше.
— Никога не съм си го помислял — заяви Ланс, докато вървеше след нея. Ключовете на къщата издрънчаха в ръката му, докато двамата вървяха към входната врата.
— И как стигна до този извод? — сопна се тя, като го погледна гневно. — Мислиш, че си толкова добър, че да не мога да се измъкна от къщата, без да разбереш? Повярвай ми, Ланс, достатъчно добра съм да го направя.
— Да. Достатъчно добра си — кимна той със сериозно изражение, въпреки че ако Хармъни не грешеше, в очите му блестеше веселие.
— Как би могъл да знаеш? — изсумтя жената, когато стъпиха на верандата и Ланс отключи вратата бавно.
Той беше прекалено доверчив за шериф, помисли си тя. Би трябвало незабавно да я заподозре, а не веднага да я защити.
Хармъни влезе в къщата предпазливо, погледът й обходи бързо антрето, трапезарията и долния край на всекидневната, когато Ланс застана зад нея.
— Охранителната система може да бъде заобиколена, Ланс — напомни му строго.
— Но ветровете не могат.
Хармъни се завъртя, когато някакъв старец излезе от стаята на Ланс, изкривените му крака бяха покрити с панталони от еленова кожа, а горната част на тялото му — с черна тениска на Металика. На гърдите му падаха дълги сиви плитки. Силно сбръчканото му лице се разтегна в усмивка, когато Ланс улови ръката на Хармъни, насочила се към оръжието й.
— Успокой се, диво коте — каза той и въздъхна. — Запознай се с дядо ми, Джоузеф Редулф. Дядо, това е…
— Убийцата. — Черните му очи проблеснаха развеселено, когато старецът тръгна бавно напред, главата му се наклони, а кокалестите му ръце се мушнаха в широките джобове на панталоните му. — Тя не прилича на убиец, синко. Може би в този случай ветровете не са прошепнали всички тайни в старите ми уши. Ти какво мислиш?
— Мисля, че съм готов за едно питие. — Ланс въздъхна отново. — Едно много голямо, много силно питие. Някой иска ли да се присъедини?
Единадесета глава
— Тя е хубава жена, синко. Земята се е справила добре за теб — каза Джоузеф, докато Ланс си наливаше второ питие и се питаше кога, по дяволите, щеше да свърши този ден.