— Не започвай, дядо — промърмори той.
Джоузеф се засмя, дрезгаво и стържещо, което напомни на Ланс за възрастта на дядо му. Обърна се към стареца и го погледна внимателно. Джоузеф не излизаше особено напоследък. Прекарваше много повече време от обичайното в дома си.
— Е, радвам се да те видя най-накрая улегнал — кимна твърдо дядо му. — Земята прошепва нейното име с твоето и музиката на удоволствието вещае добро. Пътешествието, което ще изминете заедно, ще бъде предизвикателство за теб.
Ланс изсумтя при тези думи. Радваше се, че поне един от тях може да разбира шепотите на вятъра, защото бе дяволски сигурно, че той не бележи никакъв напредък.
— Но ще ти донесе и опасност. — Джоузеф го гледаше строго сега. — Шепне за смърт, но не за кръв. Понякога ветровете не дават толкова, колкото друг път.
Това бе и една от причините Ланс да се съпротивлява на посланията, носени от ветровете. Те никога не даваха отговори, само още повече въпроси.
— Все още ли се бориш с тайните, които ти носят, синко? — попита накрая Джоузеф опечалено.
Ланс въздъхна уморено.
— Опитвам се, дядо. — Той се взря в стареца. — Но както ти каза, ветровете понякога не дават толкова, колкото друг път.
Джоузеф кимна бавно.
— Но можеш да чуеш онова, което е важно. Знаеш, че тя е твоята жена и че я следва опасност. Вслушай се в тях и те ще те преведат през това.
— Или ще ме доведат до гибел — промърмори Ланс, преди да вдигне питието си.
— Не чувам писъка на смъртта ти. — Старецът сви рамене. — Ако свършиш мъртъв, тогава ще бъде поради твоето невежество, не по волята на земята.
Такъв беше неговият дядо, отзивчив до края.
— Хубаво е да знаеш, че нещо все пак остава в моите ръце — изръмжа Ланс с чувство на безсилие. — Бях започнал да се чудя.
Дядо му се изсмя при този коментар.
— Исках само да се отбия и да се запозная с твоята млада жена — каза тогава той. — Сега обаче знам защо чух плач по ветровете. Тя е наранена, нали?
Наранена беше слаба дума за онова, което Ланс усещаше, че се крие вътре в Хармъни. Понякога усещаше кошмарите й, чувството на болка, което я ръководеше и страха й от това да се нуждае от някого.
— Да, така е. — Той удари чашата в бар плота и направи измъчена гримаса. — Джонас я доведе тук, и имам чувството, че той играе много опасна игра с нея.
— А, да, Джонас Уайът — въздъхна Джоузеф. — Той е труден човек, този млад Лъв. Бори се с това, което е, и с онова, за което копнее душата му. Когато един воин се бори с подобна първична част от себе си, той често наранява останалите. Това е съдбата му, да научи уроците си по трудния начин.
— В края на юмрука ми, ако продължава по този начин — отсече Ланс. — Започвам да се уморявам от неговите игрички. Особено от тази, която играе с Хармъни.
— Има много сили, така мисля аз, които искат да я отнемат от теб, синко. Не само Джонас. Въпросът е, ще им позволиш ли да вземат онова, което е само твое? — попита го Джоузеф. — Разумът е високо качество за един мъж. Но понякога човек трябва да покаже на своята жена, че наистина е достатъчно силен, за да е равен с нея. Понякога това учи жената на онова, което тя трябва да знае, когато опасността идва, шепнеща нейното име. Може би трябва да помислиш върху това.
Ланс се взря в дядо си и наруга, макар и мълчаливо, гатанките, с които бе склонен да говори Джоузеф Редулф. Той не можеше просто да се изправи и да ти каже нещо. Всичко трябваше да бъде урок, или пъзел за нареждане.
— Какво ще кажеш за вечеря? — предложи Ланс, като начин за разведряване на настроението. Както обикновено, отговорите или щяха да дойдат при него, или животът щеше да му срита задника с достатъчно сила, за да види смисъла, който дядо му се опитваше да вложи.
— Звучи добре, но обещах на Мегън, че ще вечерям с нейните млади Породи, след като се видя с теб. Тя се тревожи за теб. Да стои далеч този път не е лесно за нея, но сега разбирам защо си поискал това от нея. Емоциите, скрити в твоята млада Лъвица, ще я смажат.
— Да, така е. — По дяволите, едва не бяха смазали него, а той не беше емпат. — Кажи й, че я обичам, дядо. И че ще се видим скоро.
— Ще го направя. — Джоузеф кимна и тръгна към входната врата. — А ти дръж младата си жена близо до теб, Ланс. Не давай шанс на опасността, която я дебне, да я намери. Тя няма истински приятели, освен теб. Все още.