Зърната й се притиснаха към дрехата, а клитора й запулсира, когато тя се втренчи в него. Без риза. Господи, не можеше ли да облече поне тениска? Единственото нещо, което я спаси от това да се задъха от страст, беше факта, че той е в сянка и тя не може да види подробности.
Но можеше да подуши. А уханието му бе възбуждащо. Пустинна жар и бурни ветрове. Комбинацията накара жлезите под езика й да се подуят още повече и сладкият вкус на възбудата се разля в устата й.
Чудесно. Просто чудесно, помисли си тя. Бе успяла да задържи под контрол това разгонване за два дни, само за да бъде заслепена от някакви голи гърди и мъжко ухание.
— И какво, просто ще си стоиш там? — Хармъни отиде до нощното шкафче и светна лампата, поне да си даде малко предимство, като го вижда. За разлика от повечето Породи, нощното й зрение не беше точно необикновено.
Може би трябваше да остави лампите загасени.
Ланс се размърда, докато я гледаше, твърдите мускули на гърдите му се раздвижиха, а тези на корема се стегнаха, когато разкопчания колан на дънките му привлече погледа й.
— Подгизнала си от пот — отбеляза той. — Нима да лежиш тук и да тренираш като демон е по-добре, отколкото да си в леглото ми?
— Да! — Не, изкрещя вътрешно.
Изражението му стана изобличително, когато размаха пръст към нея.
— Малките момиченца, които лъжат, биват наплясквани — предупреди я.
Това нямаше да промени решението й. Нямаше.
Хармъни скръсти ръце на гърдите си и го погледна.
— Не бих опитала, ако бях на твое място — каза тя дрезгаво.
— Какво? Да те напляскам? — Порочната усмивка, която разтегли устните му, беше от чиста страст. — Обещавам, скъпа, ще ти хареса.
Хармъни беше на две секунди от това да изръмжи. А толкова мразеше да играе в стереотипа на Породата.
— Какво точно искаш? — попита тя през зъби.
— Какво точно? — Ланс изви вежди подигравателно. — Сигурна ли си, че искаш да отговоря на този въпрос?
Тя погледна към часовника.
— Минава полунощ. Не трябва ли да работиш сутринта?
— А ти? — отговори той, гласът му бе копринено тъмен и погали сетивата й с почти същия ефект, както мазолестите му длани по плътта й.
Когато Ланс пристъпи в спалнята, въздухът около Хармъни запулсира от желание.
Господи, какво щеше да прави с него?
— Моля те, Ланс. — Тя отстъпи назад и го погледна отчаяно. — Върви си в леглото.
— Ела с мен, Хармъни — прошепна той, приближавайки се, тъмната му кожа проблесна. — Позволи ми отново да те държа, докато спиш. Ще те пазя, скъпа.
Изкушителната представа за това предизвика тръпка по кожата й. Той я беше прегръщал, докато спеше миналата нощ. Не беше в състояние да го предотврати, не можеше да го задържи. Искаше само да подремне, но преди да успее да се спре, тя бе паднала в бездната, която я очакваше. И го бе направила толкова дълбоко.
Хармъни поклати глава, усети как косата й се потри в раменете, галейки вече чувствителната й кожа, напомняйки за неговото докосване.
Ланс се приближаваше с всяка секунда, докато не застана само на няколко сантиметра от нея, топлината на тялото му я заобиколи. Тя дори не знаеше, че й е хладно, докато топлината му не я обгърна.
— Ти си мокра, скъпа — прошепна той, ръката му хвана тениската й и я дръпна нагоре. — Позволи ми да ти помогна.
Тениската мина през главата й, а Хармъни примигна към него объркано. Как бе направил това?
— Ланс. — Тя притисна ръце към голите му гърди, след което простена, осъзнавайки, че поражението е само на няколко секунди разстояние, колкото дланите й да поемат топлината на тялото му.
— Да, почувствай го — каза напевно Ланс. — Позволи ми да те стопля, скъпа.
Хармъни усети как устните й се разтварят безпомощно, а цялото й тяло се напряга, подготвяйки се за дивата страст на целувката му. Вместо това, той само погали устните й със своите.
Ръцете му се плъзнаха по талията й, мазолестите му длани я галеха с огнено удоволствие, докато не обгърнаха повдигащите се хълмчета на гърдите й. Палците му погалиха зърната и Хармъни усети, че се задъхва. Задъхваше се от неговото докосване. Ръцете й уловиха китките му, когато усети как всяко нервно окончание в тялото й започва да пулсира в очакване.