Хармъни трепна, когато той се развика срещу нея, дрезгавият му тон показваше нарастващото му неудовлетворение и гняв.
— Това е само похот. — Младата жена махна с ръка, като отчаяно искаше да повярва това да се окаже истина. — Химическа реакция. И тя ще изчезне.
— А ти само се самозалъгваш.
Хармъни скочи, за да го избегне, когато той закрачи бързо към нея, сграбчи китката й и дръпна ръката й към бедрата си.
— Почувствай това, Хармъни.
Тя изскимтя, когато Ланс притисна пръстите й към твърдата ерекция под дънките му.
— Няма да изчезне. Събуждам се така и заспивам така. И, за бога, ако се опитваш да ми кажеш, че ти не си толкова влажна, колкото аз твърд, ще те чукам точно тук, където стоиш, само за да ти докажа, че грешиш.
— Ще изчезне.
— Няма да изчезне — изрева Ланс и се отдръпна от нея също толкова бързо, както я бе сграбчил.
— Тогава аз ще го направя — прошепна Хармъни, докато болезнената нужда я разкъсваше. — Не разбираш ли, Ланс? От всичко в моя живот, ти си единственото хубаво нещо, което ми се е случвало. Искаш от мен да поема риска това, което съм, да те унищожи. Не мога да го направя. Не мога да остана тук. Никога няма да остана тук. Смъртта е преследвана, Ланс, от войници на Съвета и от правните органи. И независимо дали искаш да го признаеш или не, в крайна сметка ще ме открият.
Ланс се укроти.
— Мислех, че си боец — каза тихо. — Детето, което премина през ада и уби чудовищата, които имаха намерение да го унищожат, беше боец. След това порасна и се превърна в нещо друго. Онова дете знае как да живее. Какво стана с него, когато то порасна, Хармъни?
— То научи, че единствено смъртта е от значение — каза тя тъжно. — Защото така завършва всичко, Ланс. Всичко, до което се докосна, накрая умира.
— Как може? — сопна се мъжът. — Защото продължаваш да бягаш, Хармъни. Може би ако спреш, само за малко, ще намериш нещо, за което си струва да се бориш. Това изисква повече смелост — да се изправиш и да се бориш, отколкото да се криеш и убиваш. Опитай веднъж, скъпа, може да откриеш, че си е струвало времето. — Погледът му я докосна. — Или може би това ти е проблема. Не трябва да се страхуваш от нещо, пред което не е нужно да се изправяш. Нали?
— Това не е вярно — поклати глава бясно Хармъни.
Той не беше прав. Не можеше да е прав. Тя не се страхуваше от нищо и от никого. Тя беше Смъртта.
— Вярно е, Хармъни. Забавлявай се като се самоубиваш с коремни преси, докато се опитваш да го отречеш. Лично аз имах много по-приятно лекарство на ум. Но ти го направи по своя начин. Засега.
— Какво искаш да кажеш с това? — Очите й се присвиха към него подозрително, докато се бореше с чувството, че търпението на Ланс бързо се изчерпва.
— Точно това, което казах. Продължавай да правиш коремни преси. Изглежда, те ти помагат повече. — Усмивката му беше стегната, когато излезе от стаята. Заплахата обаче, остана след него. Както и разяждащата гореща нужда.
Хармъни легна на пода и започна коремните преси.
Дванадесета глава
На следващата вечер, Ланс замени разнебитения Райдър със своя собствен. За съжаление с него вървеше и той. За да добави и обида в това деяние, той промени също и графика й.
— Ако ще стоя цялата проклета нощ буден, тогава е по-добре да поработя — каза рязко мъжът същата сутрин, когато я информира за промяната.
Когато се обадиха за нередности и бой в един от най-популярните барове, Хармъни едва не потри ръце от радост. Наведе се напред, разтягайки предпазния колан, докато Ланс шофираше към заведението.
Не беше имала добър бой от месеци. За съжаление, когато адреналина започна да нахлува във вените й, възбудата в тялото й се увеличи. Тя беше почти като наркотик в кръвта й, кожата й стана чувствителна, а нервните й окончания започнаха да пулсират.
Хармъни отметна предпазния колан и отвори вратата още преди Райдъра да спре напълно. Пренебрегвайки Ланс, който извика името й, тя се отправи към бара и боя вътре.
— О, не, не. — Той я хвана за ръката и я дръпна изненадващо да спре.
Хармъни го погледна шокирано.
— Какво?
— Вземи показанията им! — посочи той властно към малката тълпа отвън. — Веднага!
— Но боя… — О, господи, наистина имаше нужда от изразходване на енергия. Усещаше как тази нужда стяга корема й и се надига във вените й.