— Не се притеснявай, шерифе, няма да те затрудня. — Хармъни се надяваше усмивката й да изглежда уверена. Не можеше да го пришпорва, когато той правеше нещо толкова неочаквано. По дяволите, почти я накара да почувства топлината, без да я докосва. — Ти се погрижи за твоята част, а аз ще се погрижа за моята.
Райдъра спря зад крайцера на щатската полиция. Хармъни последва Ланс, когато той слезе от автомобила, и се приведе, докато се придвижваха към командира.
— Той започна да стреля веднага след пристигането ни, Ланс. — Значката му го представяше като капитан Стивън Нюнън.
Стоеше приведен до отворената врата на автомобила си и се взираше в къщата.
— Държи я в предната спалня. Всеки път, когато се опитаме да се раздвижим, той стреля. Заплашва, че ще убие жената.
— Джейми вътре ли е? — попита Ланс.
— Не е споменавал детето, но съседите казаха, че момчето си е вкъщи. — Капитанът се намръщи. — Не сме го виждали обаче.
Докато вниманието на Ланс бе насочено към капитана, Хармъни се плъзна бавно покрай крайцера и тръгна към затъмнената канавка, която минаваше покрай предната част на къщата. Наблюдението на къщата в панорамен изглед от въоръжени мъже не беше най-добрия начин на действие и със сигурност нямаше да помогне на онова дете и майка му.
Хармъни имаше много по-добра идея и не беше толкова глупава, че да иска разрешение. Ниско приведена, тя стигна до задната част на крайцера и се плъзна по земята, възнамерявайки да пълзи до канавката, която започваше от другата страна на автомобила.
— Спри! — Една силна ръка се обви около глезена й.
Завъртя се по гръб и се взря в Ланс.
— Мога да ги измъкна без някой да умре. Кълна се. — Погледът й беше хладнокръвен. — Защо да рискуваш нечий живот? Знаеш, че мога да го направя, Ланс.
— А ако детето е мъртво? — изръмжа той все така тихо, въпреки че яростта пулсираше в гласа му. — Какво ще направиш тогава, Хармъни?
Хармъни знаеше за какво говори той. Ако убиеше, Джонас щеше да я получи. Особено в тази ситуация.
Младата жена пое рязко дъх.
— Тогава копелето ще живее. Засега — озъби се тя. — Освен ако твоята прекрасна съдебна система не реши, че може да не е виновен. Тогава може да се наложи да премислим нещата.
Ланс присви очи.
— Аз съм бърза и безшумна. Изобщо няма да разбере, че съм влязла. Той е само битов насилник, Ланс. Не е някой Койот, тръгнал на лов. Мога да го заловя.
От къщата се чу изстрел, последван от женски вик. Ланс трепна и пусна бавно глезена й. Протегна се към малката чантичка отстрани на колана му и извади комплект комуникационни връзки, които се прикрепваха на ухото с малък микрофон, удължен да приляга на бузата.
— Използвай това. — Подаде й единият комплект, а другият постави на ухото си. — Няма да бъда доволен, ако се наложи да използвам чувал за труп тази нощ, Хармъни — информира я тихо, звукът на гласа му дойде по комуникационната връзка, която тя постави на ухото си.
— Без чували за трупове — обеща тя с усмивка, след което го целуна бързо.
Обърна се по корем, плъзна се в канавката и се потопи в дълбоките сенки на няколко метра от къщата. Черният цвят на униформата й се сля с тъмнината, давайки й необходимата допълнителна маскировка, докато пълзеше в канавката и в бурените и храстите, растящи в края на имота.
Продължи да лази през буйната трева и осеяния с камъни двор, без да откъсва очи от прозореца, който гледаше към тази страна на къщата.
— Движа се по протежение на къщата — прошепна Хармъни на микрофона, когато най-сетне стигна външната част на сградата. Изправи се на крака и се прилепи към стената. — Има ли заден вход?
— Той води в кухнята — отговори Ланс. — Има къс коридор, който води към всекидневната, а до нея е спалнята, където той държи жената.
— Тръгвам. Започва радио мълчание. — Хармъни изключи микрофона, оставяйки само приемника включен, докато се придвижваше към задната част на къщата.
Подмина задната врата и вместо това се насочи към прозореца в далечния край на къщата. Той беше здраво затворен, но малката метална ключалка се отключи лесно, когато Хармъни плъзна острието на ножа под рамката и започна да я отлепва нагоре.
За няколко минути отвори прозореца и се вмъкна в къщата. Вече можеше да го чуе. Гласът му беше завален, яростен, докато кълнеше от предната спалня.