— Хармъни, един от съседите пристигна и съобщи, че Мейсън го е заплашил с нож. Автоматичен нож — проговори Ланс в ухото й. — Това означава, че си имаме работа с уличен боец, така че внимавай.
Значи лошото момче обича да си играе с ножове. Е, тя също.
Хармъни затвори прозореца, след което се огледа внимателно. Намираше се в стаята на момчето, миризмата му беше навсякъде. Имаше няколко играчки, малко легло и гардероб, както и няколко скъсани тениски. Вдишвайки пустотата, която свидетелстваше за живота, който детето може би водеше, Хармъни тръгна към вратата, слушайки как Томи Мейсън крещи на жена си.
— Ти, глупава кучко. Предупредих те какво ще се случи, ако се опиташ да ме напуснеш. Предупредих ли те?
Хармъни чуваше риданията на жената, но не можеше да чуе детето.
Откри момченцето във всекидневната, сгушено в ъгъла, ръцете му покриваха ушите, докато то се люлееше напред-назад. По прашното му лице се стичаха сълзи, а очите му бяха стиснати.
Хармъни се приближи, веднага сложи ръка на устата му и прошепна с мек, напевен глас в ухото му:
— Спокойно, миличък.
Очите му се отвориха.
— Шшт — прошепна тя отново, пръстите й се плъзнаха бързо и нежно по крехкото треперещо тяло. — Ранен ли си?
Детето поклати глава отрицателно, но очите му бяха обезумели, ужасени, когато майка му изкрещя името му от другата стая.
— Трябва да изкрещя, ако някой дойде. — Гласът му потрепваше, докато се опитваше да говори. — Той ще я нарани отново. Трябва да извикам.
Хармъни постави пръсти на устните му.
— Довери ми се.
То поклати отчаяно глава, сълзите се лееха от обезумелите сини очи, а тялото му се разтърсваше от безшумни ридания.
— Някога виждал ли си Порода?
Момченцето почти се усмири, а очите му се разшириха. Повечето деца бяха очаровани от темата за Породите. Пишеха писма до Убежището и няколко пъти Танер Рейнолдс, връзката на Породите с обществото, бе омайвал децата в няколко училища. Те бяха най-новата версия супергерои за малките умове.
Хармъни повдигна горната си устна и му показа кучешките си зъби, малко скромни може би, но впечатляващи. Детето примигна към нея шокирано.
— Обзалагам се, че ако стоиш много, много тихо, мога да се уверя, че мама е добре. И ще се погрижа той никога повече да се не върне. Можеш ли да стоиш тихо само още няколко минути и да ми дадеш тази възможност?
Малкото му тяло се разтърси от безмълвно ридание. Очевидно беше недохранен и ужасен.
— Много добре — каза напевно в ухото му. — Сега бъди много, много тих. Разбрахме ли се?
Детето кимна отчаяно.
Хармъни дръпна надолу микрофона и активира връзката.
— Детето е невредимо. Вляво като влезете, сгушено в ъгъла. Отивам за майката.
— Спокойно, Хармъни — предупреди я Ланс с разтревожен глас. — Запази връзката включена.
Хармъни отмести микрофона. Кабелът беше разсейване, от което не се нуждаеше.
Сложи пръст на устните си, хвърли на момчето един последен поглед и тръгна обратно към вратата. Изчака, докато се увери, че момчето не може да я види, преди да извади бойния нож от калъфа отстрани на тялото й, и се върна в коридора. Вратата на спалнята беше отворена, а стаята се осветяваше от мигащите светлини на крайцера отвън.
— Кучи синове. Нямат право да се намесват в моите работи. — Звукът на ръка, срещаща плът бе последван от накъсан женски вик. — Всичко е по твоя вина, ти, хленчеща кучко.
Хармъни легна по корем и започна да се придвижва сантиметър по сантиметър през входа, стоеше ниско долу и безшумно, докато Томи Мейсън крещеше на съпругата си. Краката й минаха през вратата, когато едрото приличащо на мечка подобие на човек извади ножа от панталоните си и го отвори.
Сграбчи с едната си ръка дългата коса на съпругата си, а с другата вдигна ножа. Хармъни разбра, че времето й изтича. Претърколи се бързо, изправи се на крака и ножът й преряза косата, която мъжът държеше, и блъсна жената на пода.
— Какво, по дяволите? — Насилникът скочи назад изненадано, после очите му се присвиха гневно към Хармъни. — Мъртва си, кучко.
Младата жена въздъхна драматично.
— Това съм го чувала.
Той трябваше да излезе от къщата жив, напомни си тя, когато заби длан в носа му, отдръпвайки се само колкото да засили удара си. Когато мъжът политна назад, тя го хвана за китката, изтръгна ножа от ръката му и след това я изви, докато той не падна на колене. Заби коляно в кръста му, принуждавайки го да легне на пода и щракна белезниците на китките му.