— Това е, задник — изсъска в ухото му. — Арестуван си.
После сграбчи косата му, дръпна главата му назад и я удари в пода. Първият път той успя да простене и да се размята яростно. Вторият път се свлече под нея, а едрото му тяло се отпусна безжизнено.
Беше едва ли не прекалено лесно. Адреналинът, бушуващ в тялото й, не бе получил борбата, от която се нуждаеше. Той пулсираше и туптеше във вените й, докато под кожата й не започна да се надига студен огън.
Хармъни скочи от гърба на падналия, тръсна ръце, след което ги изтри в бедрата си. Боже. Какво, по дяволите, беше това?
— Хармъни, мамка му, отговори ми — изкрещя Ланс в ухото й и тя осъзна, че чува гласът му от няколко секунди.
Пое бавно дъх и обходи с поглед стаята, преди да открие тялото на младата жена, замаяно на пода.
— Хармъни… Отговори веднага, по дяволите. — Дрезгавият му глас изпрати вълна от страст.
Хармъни включи микрофона и изтананика:
— Имам подарък за теб, скъпи. Искаш ли да дойдеш да го си го вземеш?
Да, това беше страст.
Тринадесета глава
В мига, в който гласът й прозвуча по предавателя, Ланс усети как тялото му откликва. Пенисът му вече беше болезнено изправен, но еротичния тон на Хармъни го накара да трепне в дънките, невероятно твърд и готов да я обладае.
Проклета да е. Беше избрала доста неправилно време да се превърне в секс коте.
— Добре, Стивън, да влизаме. Хванала го е.
Ланс усети бързият изненадан поглед на Стивън, когато тръгнаха към къщата, а парамедиците вървяха след тях.
Шерифът им махна към ъгъла където майката, Лиза, беше прегърнала малкия си син. Беше окървавена, пребита, но изглеждаше в съзнание.
Придвижвайки се бързо, Ланс и двамата щатски офицери влязоха в спалнята с извадени пистолети, след което се заковаха на място.
Томи Мейсън крещеше вулгарно, а Хармъни бе седнала до него и го слушаше, наклонила глава, с подигравателна усмивка на лице, и плъзгаше бавно палеца си по острието на ножа.
— Мислиш, че си много умна — крещеше Мейсън. — Изрод. Ти не си нищо друго, освен едно отвратително, проклето животно и ще си го получиш.
Хармъни вдигна глава към Ланс.
— Той е пълен с информация — провлече тя. — Владее всички видове расистка реторика. Във вашия хубав град има доста изтънчени хора, шериф Джейкъбс.
Хармъни се отмести настрани, когато офицерите уловиха Мейсън за ръцете и го повдигнаха от пода. Плъзна ножа сръчно в калъфа и погледна Ланс очаквателно.
— Гладна съм — отбеляза тя. — Не видяхме ли заведение за бързо хранене по-рано? Не бихме ли могли да се отбием преди да се погрижим за гадната канцеларска работа?
Ланс я погледна внимателно. Очите й бяха неестествено блестящи, а гласът й — по-дрезгав от обикновено.
— Добре ли си? — Той тръгна към нея, оглеждайки я внимателно. — Той успя ли да те нарани?
Хармъни изсумтя съвсем неженствено.
— О, моля те. — Подмина въпроса му с лека ръка. — Той беше такъв аматьор. Хората трябва да се научат как да използват ножовете, преди да се опитат да си играят с тях. — Тя се протегна зад себе си и извади от колана си автоматичния нож, прибран в торбичка за доказателства. — Заповядай. Дори няма отпечатъци от отвратителните ми малки лапи.
Ланс взе торбичката внимателно, като позволи на пръстите си да докоснат нейните. Усети ги неестествено студени.
— Да отидем да се погрижим за свидетелските показания — каза той и въздъхна. — Стивън и хората му ще се погрижат за Мейсън.
— Ще го затворят ли? — Хармъни мина пред него, когато излязоха от спалнята и се отправи към входната врата.
— Да. Ще бъде щастлив, ако види нещо извън килията през следващите двадесет години. Стрелбата по щатски полицаи е тежко престъпление.
Ланс бе видял как офицера вдига внимателно един пистолет от пода на спалнята и слага го в торбичка, докато партньора му чете на Мейсън правата му.
— Ще го затворят за стрелба по полицейски служител, но не и за това, че е пребил съпругата си? — Хармъни поклати глава, когато излязоха навън. — Светът е гадно, гадно място, Ланс.
— Даваме най-доброто от себе си, Хармъни.
— А когато твоето лично най-добро не е достатъчно добро? — попита, когато стигнаха до Райдъра.