Когато тя се обърна към него, Ланс видя сенките, които изпълваха невероятно зелените й очи. Те бяха чисти, блестящи, без никакви тъмни петънца. Почти хипнотизиращи.
— Когато моето лично най-добро не е достатъчно добро, продължавам да се боря — въздъхна той и се облегна на вратата, улавяйки Хармъни между себе си и вътрешността на автомобила. — Идвам тук всеки път, когато съседите се обадят. Опитвам се да помогна на Лиза както мога. Докато тя не потисне страха си достатъчно, за да ми помогне да го тикна зад решетките, не мога нищо да направя.
— А момченцето?
— Давам най-доброто от себе си, Хармъни. — Ланс разбра въпроса, който се криеше зад думите й, предупреждението зад тях. — Аз приемам закона, скъпа. Не го създавам.
Младата жена пое бавно дъх.
— Не ставам за тази работа. Може би Лени ще размени мястото си с мен.
И двамата знаеха, че това бе невъзможно. Документите, които тя бе подписала, бяха ясно написани. Хармъни трябваше да работи патрул, не на бюро.
— Трябва да получаваш удовлетворение от доброто, което можеш да извършиш — прошепна Ланс, протегна се и докосна бледата й буза. — Когато видиш ареста ти да се превръща в присъда, когато знаеш, че си свършил работата си достатъчно добре, за да спреш пукнатините в системата. Доброто побеждава лошото, Хармъни.
— Ако отново остане свободен, той ще убие и двамата — каза тя. — Казал е на момчето да извика, ако някой влезе. И то едва не изкрещя. Ще накара това дете да си плати. И когато го направи, аз ще тръгна на лов.
Това беше Смъртта. Ланс чу трансформацията в гласа й, видя я, когато тя се взря в него безмилостно.
— Ще позволиш Джонас да спечели толкова лесно? — попита мъжът. — На колко други деца можеш да помогнеш, Хармъни?
— Какво значение има, ако съм се провалила при едно от малкото, които са ми дарили доверието си? — попита го тогава. — Не позволявай това копеле да избяга от закона ти, Ланс, или може да намери правосъдието на Смъртта.
Тогава тя се протегна, положи двете си ръце на гърдите му и потръпна леко. И Ланс го усети. Топлината на тялото му се надигна и се протегна към нея, а ветровете шепнеха в ухото му за болка.
Ланс покри ръцете й с длани, Хармъни си позволи да се наведе напред и отпусна и главата си на гърдите му. Чужди очи ги наблюдаваха и Ланс го знаеше. Когато линейката потегли, другите офицери тръгнаха бавно към автомобилите си, поглеждайки към тях любопитно. И Мейсън. Ланс усещаше как погледа му пронизва гърба му, оголва го и омразата го притиска.
Томи Мейсън щеше да е проблем. Ланс можеше да го почувства.
— Съжалявам. — Хармъни се изправи с рязко движение, отдръпна ръце от гърдите му и изпъна рамене, докато го гледаше предизвикателно.
Ръцете му все още държаха нейните. Обърна ги, погледна надолу към зачервената кожа и разбра, че чифтосването е оказало своето влияние.
Тя беше докоснала друг мъж. Хормоналните сили вътре в нея не правеха разлика между докосванията. Това показваше, предупреждаваше я, че никой друг мъж няма да я пипне.
— Не помислих за това — прошепна Ланс, вдигна ръцете й към устните си и положи целувка в средата на дланта.
Хармъни си пое дъх рязко, а Ланс усети как възбудата го пронизва. По дяволите, неподходящо място. Определено неподходящо място за това.
— Да се погрижим за докладите, за да можем да се приберем вкъщи. — Мъжът я пусна бавно. — Може да се отбием да видим Лиза и Джейми в болницата, когато приключим.
Хармъни поклати глава твърдо, рязко се отдръпна от него и се качи в Райдъра.
— По добре е да не го правим — прошепна най-сетне. — По-добре за всички нас.
Докато пътуваха към шерифството, Ланс остави прозореца леко отворен, позволявайки на ветровете да влязат в автомобила, да шепнат в ухото му. Предупреждения. Опасност. Болка. И името на Томи Мейсън.
Ланс спря на паркинга на шерифството и въздъхна уморено, преди да слезе от автомобила. Остана близо до Хармъни, докато изкачваха стълбите към входа.
Вътре малка тълпа кръжеше около рецепцията, което не беше необичайно за петък вечер. Крайцерите на щатската полиция бяха паркирани на бордюра, което означаваше, че Стивън и партньора му, Лайл, настаняват Мейсън.
Следвайки Хармъни, той влезе в хаоса. Без предупреждение, без шепот на вятъра да го направлява, Ланс се изправи лице в лице с преподобния Х.Р. Алонзо.
— Шериф Джейкъбс, вашите действия тази нощ са на границата с престъплението. — Алонзо беше може би с половин дузина членове на неговото общество за подкрепление, а служителят на рецепцията гледаше предпазливо.