Выбрать главу

Хармъни се опита да мине отстрани, да заобиколи тълпата и да избяга от назряващата конфронтация. Докато един от по-едрите мъже не пристъпи пред нея, протегна ръка и я улови за предмишницата.

Младата жена изсъска. Един яростен, котешки звук на гняв, като едновременно с това оголи зъби и се отдръпна назад от него.

— Алонзо, какво, по дяволите, правите тук? — Ланс хвана ръката на Хармъни, преди да посегне към ножа, и я избута зад себе си.

— Не можете да я спасите. — Справедливо възмущение зачерви бузите на преподобния, а светлосините му очи пламнаха от фанатизъм. — Видяхме какво направи тя на бедния човек, който щатската полиция току-що доведе. Бруталността на атаката й беше ненужна.

Ланс го изгледа студено. Бруталност, задник такъв.

— Ако имате жалба за регистриране, върнете се сутринта — каза остро шерифът. — До тогава се разкарайте от пътя ми.

— Мислите ли, че можете да влияете на тези животни за богобоязливите хора. — Гласът на Алонзо се извиси, острият въпрос, произнесен с проповеднически тон остърга нервите на Ланс.

Зад него Хармъни гледаше и чакаше. Въздухът започна да бръмчи от опасност.

— Алонзо, твърде късно е за това — изръмжа Ланс, улови Хармъни за ръката и започна да се придвижва в тълпата. Хората тръгнаха заедно с него, а гласовете им започнаха да набират сила.

— От кога се грижим за животните, шерифе? — изкънтя женски глас. — Достатъчно лошо е, че братовчедка ви общува с тези същества и цапа града ни.

Ланс погледна към една от матроните на града. Скромна, склонна да забърква неприятности стара клюкарка, която протестираше срещу всичко под слънцето. Трябваше да предположи, че и тя ще бъде тук.

— Отнеси това до Общинския съвет, Матилда — сопна се той. — Не тук.

— Той е толкова впримчен в това същество, колкото братовчедка му към своя домашен любимец — извика Алонзо. — Мерзавци, това са те. Време е да ги изгоним от този богобоязлив град.

— Дейвид, изчисти това място! — изръмжа Ланс към служителя, който гледаше нерешително, докато си пробиваше път през тълпата, дърпайки Хармъни след себе си.

Секунда по-късно беше откъсната от него. Ланс се обърна и погледна яростно как един едър мъж се опитва да извие ръката й, за да я принуди да се наведе. Няколко служители се втурнаха към конфронтацията, но преди да успеят да минат през тълпата, Хармъни се обърна, завъртя се и събори по гръб много по-едрия от нея мъж, забивайки пистолета си под брадичката му.

Ланс благодари на бога, че не е ножа.

— Току-що нападнахте служител на закона. — Усмивката й беше самодоволна, въпреки болката в очите й. — С голямо удоволствие ви информирам, че сте арестуван.

— Разкарайте тези хора от тук — изкрещя Ланс към служителите и се обърна към триумфалното изражение Алонзо. — Член на вашето общество току-що нападна един от моите заместници — информира го яростно. — Като водач на тази малка сбирщина, може би трябва да арестувам и вас.

Ланс усещаше как яростта нараства вътре в него, докато се бореше да се сдържи да не забие юмрук в злорадото пълно лице на преподобния.

— Адвокатът ми ще бъде тук сутринта — увери го Алонзо, докато останалата част от тълпата се насочваше към изхода. — Не се притеснявайте, шерифе, ще продължа да върша божието дело, със или без ваша помощ.

— Божие дело? — Хармъни се изправи на крака, дишайки тежко, тласна нападателя си към служителите на реда и се втурна към преподобния. — Нека ти покажа…

— Хармъни — каза остро Ланс, завъртайки я бързо. — Имаш доклади.

Тя спря, тонът на гласа му я накара да се поколебае за миг, след което присви очи и погледа й се фокусира над рамото му.

— Веднага — напомни й той твърдо.

Усети как напрежението кара тялото й да потръпва и разбра, че болката й започва да се надига. Двама мъже за една нощ, срещу които бе принудена да се защитава, себе си и другите.

Хармъни стисна устни, след което повдигна горната заплашително.

— Докладите — произнесе тя бавно, без да изпуска от поглед Алонзо. — Разбира се, шерифе. Веднага се заемам с тях. Мога да си поиграя по-късно. — Заплахата не остана тайна нито за него, нито за Алонзо.

— Само животните реагират по такъв начин…

Преди Ланс да успее да се сдържи, ръката му се стрелна и сграбчи твърдия плат на ризата на преподобния и повдигна другият мъж на пръсти.