— Разкарайте се от отдела ми — изръмжа той. — И докато говориш с адвокатите си, кажи им да очакват обаждане и от окръжния прокурор.
Ланс го блъсна към вратата, ненавиждаше яростта, бушуваща вътре в него. Беше се борил за спокойствие през целия си живот, да намери онзи баланс в себе си, който на Хармъни все още й предстоеше да научи. Но имаше хора, като преподобния Алонзо, които можеха да го нарушат по всяко време.
Алонзо се отдръпна и оправи ризата си оскърбено, месестия му нос потрепваше от гняв.
— Не ме виждате за последно, шерифе. Мой дълг е да се уверя, че тези същества няма заразят всички нас. И ще изпълня дълга си. Каквито и да са препятствията. Заклех се пред бога…
— И съм сигурен, че той мисли за него толкова, колкото и аз — изръмжа Ланс. — Сега се махайте от тук.
Той се обърна и махна на Лени по посока на преподобния.
— Увери се, че ще намери вратата бързо — нареди и се насочи към кабинета си. — И че няма да се върне.
Ланс затръшна вратата зад гърба си и прекоси стаята до мястото, където стоеше Хармъни, потриваща ръцете си една в друга с ужасено изражение.
— Ръцете ми замръзват. — Тя го погледна нещастно. — Или изгарят. Не мога да го накарам да спре.
Хармъни не знаеше дали да се смее или да плаче. Онова, което бе просто неудобно и дразнещо преди, сега ставаше пронизващо. Студеното изгаряне по ръцете и по предната част на тялото й беше непоносимо. Особено между бедрата й, задето бе принудена да възседне двамата мъже.
Когато Ланс улови ръцете й, тя очакваше още една от онези нежни целувки в средата на дланите й. Те бяха помогнали преди. Вместо това, той ги пъхна под широкия долен край на ризата си и обхвана главата й със свободната си ръка.
После я целуна.
Погълна я.
Устните му плячкосваха нейните с дълбоки, упоителни целувки, а езикът му се извиваше и плъзгаше по нейния. Хармъни простена от огромното облекчение и копнеж, когато препълнените подути жлези под езика й започнаха да се отпускат. Сладкият вкус възпламени сетивата й още повече, наелектризира плътта й, но нищо не можеше да засили желанието й към Ланс повече, отколкото вече беше.
Адреналинът препускаше в тялото й, най-голямата й слабост бе това нарастващо вълнение. Понижаването му до нормално я депресираше, нуждата от човешка утеха, която винаги бе отхвърляла. Сега обаче не беше депресирана. Беше отчаяна. Гладна.
Тя разкъса малките копчета на ризата му, разтвори краищата й и обви ръце около врата му. Усещаше копринената му коса успокоително под дланите си, а топлината на тялото му беше като пожар през зимата, затопляше всички студени самотни местенца вътре в нея.
И имаше нужда да усети повече от него. Преди напълно да разбере точно какво прави, Хармъни се опитваше да се покатери по тялото му. Бедрата й се обвиха около неговите и измъчената й женственост се притисна към набъбналия му пенис, потърка се в него и простена от прелестното удоволствие. Ланс стисна двете полукълба на дупето й и я задържа към себе си, докато се поглъщаха с устни.
Целувките бяха опияняващи, пламенни. Хармъни усети как студеният огън под плътта й се оттегля, когато станаха по-дълбоки и по-жадни.
— Проклетият офис не е място за това. — Ланс откъсна устни от нейните и се раздвижи, гласът му бе дрезгав и изпълнен със страст.
Хармъни изпъшка, когато той я постави на малкия диван от другата страна на стаята. С бедра, обвити около кръста му и тялото му, покриващо нейното сега, натискът на пенисът му върху чувствителната й плът стана по-твърд и по-горещ.
— О, това ми харесва. — Тя се размърда под него и бедрата й погалиха твърдата, покрита с дънки ерекция.
— Обзалагам се, че е така. — Отговорът, наполовина смях, наполовина сумтене, предизвика лека усмивка по устните й. — Ако продължим да го правим в офиса ми, накрая ще ме уволнят.
— Аз ще те защитя. — Хармъни се задъха, когато той сведе глава и устните му докоснаха шията й. — Кажи им, че съм насочила пистолет към главата ти… О, господи, Ланс… — Ръцете му се плъзнаха под блузата й и обхванаха гърдите й силно и настойчиво, докато зъбите му драскаха врата й.
— Харесва ли ти това? — Ланс я ухапа, след това успокои лекото болезнено удоволствие с езика си.
— О, да — простена тя и се изви по-близо към него, задъхана, когато палците и показалците му уловиха зърната й и ги завъртяха възхитително. — Това също ми харесва.