Хармъни дишаше тежко, опиянена от удоволствие. Беше странила от него, въпреки желанията на тялото си, и сега осъзна, че това само е увеличило нуждата.
— Боже, вкусът ти е прекрасен. — Ланс се върна на устните й, покри ги, пленявайки и двама им в едно безумно пътуване към удоволствието, докато Хармъни се гърчеше под него.
— Ланс, имам нужда от повече. — Тя стисна бедра силно, когато устните му се върнаха на шията й, след което се плъзнаха към ключицата. — Сега.
— Една минута само. Още малко да те вкуся — изръмжа мъжът. Тя се изви назад, когато почувства устните му над горната извивка на гърдите, разкриващи се над тясната блуза.
— Повече. Сега…
Хармъни завъртя глава, обръщайки я настрани и очите й се разшириха шокирано. Джонас пристъпи в кабинета, затвори вратата и се взря в тях подигравателно.
— Това не е моята нощ — прошепна тя, когато Ланс спря и също обърна глава. — Мислиш ли, че можем просто да не му обръщаме внимание?
Изказването предизвика намръщване по мрачното лице на Джонас и смях от страна на Ланс.
— Той ще стане сприхав — отговори Ланс с въздишка и я целуна бързо по устните.
Хармъни улови главата му с намерение да го задържи само за още една секунда. Една секунда се удължи, стонът му замъгли сетивата й, и тя почти забрави, че имат компания, при това от най-лошия вид.
— Пакостница. — Ланс се отдръпна, преди тя да успее да го спре, въпреки че усмивката му бе откровено одобрителна, когато улови ръцете й и я издърпа да се изправи. — Заеми се с докладите. Аз ще се погрижа за това.
— За какво има да се грижиш? — Хармъни изпъна блузата си, докато се взираше в брат си.
— Мога да видя, че не се е променила много — отбеляза Джонас с развеселена усмивка. — И от това, което чух от членовете на сектата отвън, не е станала по-бавна.
— Всъщност станах — каза провлечено жената. — Преди една седмица не бих се поколебала да дръпна спусъка.
— Докладите, Хармъни. — Ланс улови погледа й непоколебимо, докато закопчаваше отново ризата си.
— Добре. Докладите. — Тя дръпна отново блузата си. — Кълна се, че никога не е трябвало да пиша доклад, когато съм убивала някое копеле. Прерязвам гърлата им и си тръгвам. Без канцеларска работа, без караници. Освен ако нямаш брат, решен да те убие. — Усмихна се към Джонас.
Джонас наклони глава утвърдително, когато тя излезе от стаята. Ръмжейки тихо, Хармъни се запъти към бюрото и се тръшна на твърдият дървен стол, след което потърси документите, които й трябваха. Глупави доклади. Убийците не подаваха доклади. Това бе нелепо.
— С какво мога да ти помогна, Джонас? — Ланс му махна към стола, преди да заобиколи бюрото и да се настани на своя.
Тялото му пулсираше от страст, желанието да изблъска Породата извън вратата и да довърши онова, което бе започнал на дивана, беше почти непреодолимо.
Джонас зае мястото си, изражението му бе студено и подигравателно, както винаги. Имаше нещо в него, което едновременно отблъскваше и привличаше хората. Беше там, в очите му с цвят на живак — безпощадност, чувство за цел, на които никога не бе сигурно, че можеш да се довериш.
Ланс знаеше, че не може да се довери.
— Тя установи ли се добре? — Джонас се облегна назад с любопитно изражение.
— Справя се чудесно — кимна Ланс. — Но имам чувството, че не си дошъл точно за това… — Погледна към часовника. — Един часът сутринта е.
— Минавах от тук — сви рамене Породата. — Тази вечер бях при Мегън и Брейдън. Брейдън ми каза, че си променил графика си, така че реших да се отбия.
Това беше интересно. Джонас не беше любопитен за нещо, той винаги имаше план.
— Остави тези глупости, Джонас — изръмжа Ланс. — Хвърли бомбата си и се омитай. На Хармъни няма да й отнеме много време написването на докладите, а имам чувството, че в момента вие двамата сте доста разделени.
Устните на Джонас се извиха.
— С цялата си сериозност, както казах, просто се отбих да видя как се справя тя…
— Или да разбереш дали е забременяла вече? — Ланс се наведе напред и понижи глас. — Брейдън спомена веднъж, че Породите надушват новия живот. Достатъчно любопитен си да провериш и да разбереш дали си успял да я победиш?
Джонас се вторачи в него мълчаливо.
Ланс поклати глава уморено и се облегна назад в стола си.