— Не съм глупак, Джонас. Какво искаш от нея? Винаги има причина за всичко, което правиш. Когато я доведе тук знаеше какво ще се случи. Точно както знаеше шансовете за ранно зачеване, ако не получи хормоналната терапия на време. Бременна ли е?
Когато Ланс приключи, лицето на Джонас бе станало безизразно.
— Какво искаш от нея, Джонас? — попита го с режещ глас. — Какво я постави в ситуация, за която ти си почти сигурен, че ще се провали, ако намерението ти е било да я спасиш?
Това го безпокоеше. Джонас бе неин брат, основната му грижа би трябвало да бъде да се увери, че тя се справя, а не да я затруднява възможно най-много.
— Тя научи ли се как да работи в рамките на закона, промени ли се? — попита Породата, вместо да отговори на въпроса.
— Перфектно — отсече Ланс. — Сега отговори на въпроса. Какво искаш от нея?
Джонас се взря в него мълчаливо.
Ланс поклати глава.
— Забрави. Рано или късно ще разбера. И ако открия, че си я поставил на пътя на опасността, ще те накарам да си платиш. Порода или не, ще си платиш, Джонас.
Преди година този мъж си бе играл с Мегън и нейната лоялност, опитвайки се да обвини Ланс за изтичането на информация от офиса, за да я принуди да се хвърли в кошмара от емоции, причинен от смъртта на две Породи. Способностите на Мегън да долавя емоциите, когато те умряха, бе важно за разследването на убиеца. Начина, по който се бе опитал да я манипулира, не се харесваше на Ланс, нито на половинката на Мегън, Брейдън.
— Виждам, че проверката ми е била безполезна. — Джонас се изправи, изражението му стана заплашително, когато погледите им се сблъскаха. — Дръж я на каишка, Ланс. Не ми се иска да я предавам на Закона на Породите, ако пресече линията отново.
Ланс се надигна бавно на крака.
— А на мен не ми се иска да те убивам, ако се опиташ, Джонас — отговори той хладно, напрягайки се от заплахата, съдържаща се в гласа на другия мъж. — Не се заблуждавай, игричките ти ще те погубят, ако забъркат Хармъни още повече. С или без закон, това, което е мое, си остава мое.
Четиринадесета глава
Не се заблуждавай, игричките ти ще те погубят, ако забъркат Хармъни още повече. С или без закон, това, което е мое, си остава мое.
На Хармъни не й беше трудно да следи разговора между Ланс и Джонас, докато пишеше доклада си. Последното предупреждение на Ланс обаче я шокира и я задържа в малкия кабинет, докато Джонас не си тръгна.
Не намираше смисъл в начина, по който той я защитаваше. Ланс знаеше каква е тя. Беше чел досието й. Как би могъл да я защитава с такава лекота?
— Знаеш ли, аз наистина убих всички онези хора, за които пише в досието ми — посочи Хармъни, когато влязоха в дома му няколко часа по-късно.
Изправена до затворената врата, тя гледаше Ланс, докато той събуваше ботушите си, тъмносините му очи се взираха спокойно в нейните.
— Знам това, Хармъни — кимна мъжът, като се изправи и застана пред нея, липсата на презрение или обвинение в изражението му я обърка още повече.
— Убих ги хладнокръвно — добави тя. — Гонех ги. Проследявах ги. И усещах как кръвта им изтича между пръстите ми. И не съжалявах за това, Ланс.
— Знам, че не си. — Изражението му беше мрачно.
— Как можеш да го приемеш просто така? — прошепна тя. — Ти си шериф. Действаш според закона, сам го каза. Как можеш да ме защитаваш толкова лесно?
Това нямаше смисъл. Тя самата едва се понасяше.
— Едно дете няма защита — каза Ланс тогава. — Онова, което са ти сторили като дете, е непростимо. Начинът, по който си действала като възрастна, е повече от простим. Но ти знаеш, както и аз, че времето за това е към края си. Джонас е прав. За да оцелееш, ще трябва да се научиш как да работиш в системата.
— Една система, която позволява на чудовищата да бродят свободно? — попита тя презрително, а гърдите й се стегнаха болезнено. — Знаеш ли какво направиха на тези деца, Ланс? Имаш ли някаква представа…?
— Мислиш ли, че можеш да спасиш всички тях, Хармъни? — Мъжът я гледаше безмилостно. — Всеки живот, който си отнела, е отнесъл късче от душата ти. Аз те държах, докато спеше, след като Джонас те доведе тук. Видях сълзите, които проливаш, и чух болката, която изпитваш. Мислиш ли, че не се самоубиваш по този начин?
Хармъни трепна. Знаеше, че има възможност да е сънувала, но той никога не го бе споменавал, никога не й бе давал повод да предположи.