— Аз съм просто индивид — прошепна тя. — Създание, това е.
— Не, по дяволите, не си само това, Хармъни — извика Ланс, сграбчи раменете й и я разтърси леко. — Погледни се, скъпа. Не спиш, почти не се храниш. Движиш се само на нерви и чиста упоритост. Колко дълго можеш да продължаваш така? Колко дълго преди миналото да те настигне и да те разкъса? Колко време мислиш, че ще можеш да бягаш от последствията? Ще бъдеш заловена. Арестувана. И ще умреш.
Хармъни пое остро дъх, виждайки болката в очите му, решителността, изписана на лицето му да предотврати това да се случи.
— Те са деца — извика тя, преди да успее да се възпре. — Безпомощни. Мили боже, Ланс…
— Действай в рамките на закона, Хармъни — прекъсна я мъжът. — Ти си умна, както и дяволски интуитивна. Използвай тези си способности, за да намериш доказателства и да ги пратиш в съда. Правосъдието работи, скъпа, когато използваш закона в своя полза.
— Докато децата умират.
— Докато ти си жива, за да поставяш зад решетките възможно най-много от чудовищата — извика Ланс към нея. — За бога, какво добро ще направиш за едно дете, ако си мъртва?
— Да спася толкова, колкото мога. — Хармъни поклати глава отчаяно.
— Глупости. — Ланс я пусна също толкова бързо, колкото я бе сграбчил. — Сама знаеш, че това не действа, Хармъни. Унищожава те.
— Не знам какво друго да направя — извика тя яростно. — Не мога да го понасям, Ланс. Не мога да понасям да виждам болката в очите на децата, които са били малтретирани. Не мога да понеса мисълта, че съм създадена да убивам, и съм убивала хора, които са можели да спасят тези деца.
Хармъни сложи ръка на устата си и се извърна от него, когато изражението му стана разбиращо.
— Убийствата, които си извършила като дете — каза той зад нея. — Все още се опитваш да компенсираш за тях, нали?
Гърдите й бяха толкова стегнати от болка, че едва успяваше да диша. Силна тръпка разтърси тялото и тя усети как студа сковава душата й.
— Убийствата, които извърших като дете, всяка жертва се е борила за децата и техните права — прошепна Хармъни, клатейки глава. Беше безполезно дори да си спомня. — Всяка една от тях. Те бяха образцови родители и се бориха за децата, чийто родители не бяха достойни да бъдат наричани майка или баща.
— И ти мислиш, че това е начина, по който те биха искали да възродиш битката, която са водили? — Ланс обви ръце около нея, сякаш знаеше мрачните, студени места, които я измъчваха. — Ако ги познаваш наистина, тогава знаеш, че не биха искали.
Хармъни се бореше да овладее дишането си, както и влагата, която изпълни очите й. Беше уморена, отслабнала от изтощение и възбуда, и емоции, които просто нямаха смисъл за нея вече.
— Те умряха заради убежденията си — прошепна тя. — Подозираха, че Съвета са ни създали. Информация бе изтичала от лабораторията няколко пъти и това достигна до вниманието им. Преди да успеят да спасят някого от нас, бяха убити. Аз ги убих.
Хармъни се опита да се отдръпне от Ланс, да постави дистанция между себе си и човека, който я отслабваше отвътре навън.
— Била си излъгана и са те използвали — прошепна той в ухото й. — Знаеш го толкова добре, колкото и аз. Както знаеш, че сама се погубваш отвътре с кръвта, която си проляла, преди Джонас да те залови. Ако не е било така, той никога не би те намерил.
— Това не е вярно.
— Вярно е, скъпа. — Ланс я задържа здраво. — Ето защо си се замесила в играта, която той играе. Криеш онова, което той иска да знае и се опитваш да изкупиш животите, които си отнела. Знаеш не по-зле от мен, че си преживяла достатъчно.
Наистина ли бе така? Беше ли позволила на Джонас по някакъв начин да я залови?
— Какво имаш, Хармъни, което Джонас иска? Какво го прави толкова отчаян, че е готов да те жертва заради него?
Хармъни знаеше какво точно иска Джонас, това, което никога не би могла да му даде — информацията, която бе откраднала от лабораториите в деня на бягството си. Последното останало доказателство от преди десет години, че първата Лъвска порода, създадена преди почти век, все още е жива.
— Джонас иска отмъщение. — Това бе отчасти истина. — Отмъщение за смъртта на майка си.
— Джонас е умен човек. — Ланс я пусна бавно, позволявайки й да се обърна и да застане отново с лице към него. — И е достатъчно умен да разбере истината до сега. Той може да чете, както и аз, а докладите от другите лаборатории и учените на д-р Ла Рю бяха доста убедителни. Сега, още веднъж питам, какво иска от теб Джонас?