Ланс вдигна глава и погали с палец устните й.
— Ти си моята половинка. Моята душа. Аз убиец ли съм, Хармъни? Земята щеше ли да ми даде убиец за половинка?
Устните му поеха нейните и той усети как омеква под него, вкуси топлината и вкуса на възбудата й.
Хармъни плъзна бавно пръсти в косата му и ги заплете в кичурите, докато не ги дръпна силно, изгаряща от желание.
Ланс захапа устните й за отмъщение, само за да поеме разочарованото й ръмжене в устата си, след което задълбочи целувката и я притисна към стената на душ-кабината. Ръцете му се плъзнаха в мокрите кичури коса и задържаха главата й, дръпвайки я леко, както тя бе направила с него. Ефектът беше мигновен.
От устните й се откъсна тихо ръмжене и тя се изви към него, голото хълмче на женствеността й се притисна към бедрото, което се плъзна между краката й.
Тя беше хлъзгава и гореща, соковете на възбудата й изгаряха плътта му.
— Сладко, малко котенце — повтори Ланс, отдръпна се от устните й и се взря в блестящите й очи.
— Побързай — прошепна Хармъни, подутите й устни се разтвориха, докато се бореше да диша. — Имам нужда от теб.
— И аз се нуждая от теб. От докосването ти. От сладката ти топлина. От вкуса ти. Позволи ми да те притежавам, Хармъни. Цялата.
Хармъни се взря в него, омекнала от докосването му. Това не беше само удоволствие, беше чувство, в очите му, в изражението му. Тя усети как собствените й защити се разпадат. Ако той я вземеше, както искаше, тогава тя никога нямаше да бъде в състояние да го отхвърли отново.
— Довери ми се, Хармъни. — Устните му докоснаха нейните отново, твърди и горещи, разтвориха ги и езикът му нежно погали вътрешността.
— Страх ме е, Ланс. — Думите излязоха неканени от устата й. — Ако вземеш всичко от мен, какво ще остане, когато вече няма да ме искаш?
Ланс я погледна, в тъмните му очи се отразяваше шока му.
— Да не те искам вече? — прошепна той. — Не знаеш ли, че мечтаех за теб? Чух името ти, прошепнато от въздуха, който ни поддържа, и закопнях за целувката ти. Любима Хармъни, ще умра без теб.
Ланс вдигна ръце към раменете й, улови китките й и отдръпна пръстите й от косата си.
— Мога да използвам отново белезниците — прошепна той порочно, еротично дрезгавият му глас изпрати тръпка по гръбнака й. — Мога да те подсуша бавно и спокойно, да те отнеса в леглото ми, да те вържа и да те оставя безпомощна срещу докосването ми.
И той щеше да използва тази безпомощност. Щеше да си играе с нея. Щеше да я докара до лудост със собственото й удоволствие.
Душът спря и секунди по-късно Хармъни стоеше пред него, докато той прокарваше дебела, пухкава кърпа по тялото й.
— Нямам нужда от белезници.
Ланс спря, коленичи пред нея, след това прокара кърпата последователно по краката й.
— А от какво имаш нужда? — попита той пресипнало, коленичил и взрян нагоре в нея. — Кажи ми какво ти трябва, за да ми се отдадеш, Хармъни.
Устните й се разтрепериха и тя усети как от очите й отново закапват сълзи.
— Прегърни ме — прошепна тя. — Моля те, просто ме прегърни.
Сблъсъкът на емоциите вътре в нея я унищожи. Студените места в душата й изглеждаха заледени, докато топлината на тялото на Ланс й обещаваше топлота и спокойствие.
Искаше да го докосне, нуждаеше се от това. Когато Ланс я положи на голямото си легло, надигна се над нея и устните му превзеха нейните, Хармъни се почувства безпомощна срещу желанието да усети плътта му, топлината му. Ръцете й се плъзнаха по гърдите му, по раменете му. Изстена под огнената топлина на тялото му и се изви към него, отчаяна да се доближи още.
С всяка опияняваща целувка, с всяка милувка на загрубелите му ръце по плътта й, Хармъни усещаше как още една частица от душата й капитулира пред него.
— Замайваш главата ми по-бързо от алкохол — изпъшка Ланс, плъзгайки устни по челюстта й, после по шията. — Споменавал ли съм колко обичам усещането на кожата ти?
Хармъни потръпна в отговор, когато той обхвана гърдата й, стисна твърдото връхче между палеца и показалеца си и започна да го обработва нежно. Пламъци се изстреляха от зърното към клитора й — стрела от топлина, която стегна корема й и заплашваше да открадне дъха й.
— Харесва ли ти това, скъпа? — Устните му се придвижиха към стегнатата пъпка. — Да видим колко ти харесва това.
Пръстите му се отдръпнаха и устата му ги замести, притегляйки заостреното връхче във вътрешността, а ръката му се плъзна към корема й.