Выбрать главу

Уязвима. Беззащитна. И все пак, когато Ланс започна да я успокоява, пръстите му се измъкнаха от нея, а устните му докоснаха нежно бедрата и корема й, това, което почувства Хармъни, не беше слабост.

За първи път през живота си, тя се чувстваше завършена.

Хармъни гледаше Ланс през сънливо спуснатите си клепачи, когато той коленичи, взирайки се в нея, с изражение, натежало от глад и желание. Тогава осъзна, че той е също толкова беззащитен срещу нея. Беше се отворил за нея от самото начало, а тя дори не го бе разбрала.

— Красиво — прошепна той, като намести тежката си ерекция между гънките на женствеността й. — Моето сладко, красиво, малко котенце.

Хармъни се изви към него, когато той започна да движи пениса си вътре в нея. Всеки тласък го вкарваше по-дълбоко в стегнатите мускули, докато ръцете му се местеха по бедрата и кръста й. Най-сетне, когато се зарови докрай, той се надигна над нея и й позволи да го обгърне с ръце.

— Топло ми е — изпъшка тя тогава, осъзнавайки, че проникващата до костите студенина, която познаваше от толкова дълго време, я няма.

— Много топло — прошепна Ланс в ухото й, гласът му беше дрезгав, почти отчаян, когато бедрата му започнаха да се движат. — Любима моя, толкова адски топло, че ще изгоря къщата.

Хармъни се залюля към него, когато той спря, намести се по-близо до тялото й и притисна устни към шията й. Бавно, пламтенето във вагината й намаля, когато мускулите й се приспособиха към проникването. Можеше да го почувства, всеки сантиметър от пенисът му, пулсиращ вътре в нея, разтегна я дотогава, докато не откри скритите нервни окончания и започна да ги гали до безумие.

— Почувствай това, Хармъни — прошепна той. — Наистина ли искаш да избягаш от това?

Ланс не й даде време да отговори. Хармъни преглътна още един приглушен вик, когато той започна да се движи. Дългите бавни тласъци я пронизваха, изгаряха й, докато тя не се заизвива под него.

Нуждаеше се от повече. Той беше прекалено бавен, измъчваше я със спокоен, равномерен ритъм, който увеличаваше възбудата й, но без да задейства оргазма, намиращ се на един дъх разстояние.

— Боже, толкова си тясна. Толкова дяволски нежна — изпъшка мъжът в ухото й. — Караш ме да летя, Хармъни.

А той нея — да плаче. Тя преглътна сълзите си, докато удоволствието започваше да се движи спираловидно. Всеки тласък вътре в нея, всяко дълбоко проникване, което я разтягаше и издигаше по-високо, открадваше още една частица от душата й.

Не беше само докосването му. Нито приемането му. Беше въздуха, натежал от страст, препълнен с емоция. Беше усещането на топлината на Ланс, самата му същност, обвиваща се около нея.

— Ти открадна душата ми — изстена тя, ноктите й се забиха в раменете му, когато той спря и вдигна глава, за да я погледне.

Погледът му беше сънлив и потъмнял от чувствена възбуда.

— Къде свършвам аз и къде започваш ти? — Шепотът й я шокира, осъзнаването, че той притежава толкова много от нея, щеше да я ужаси, ако това не й се струваше правилно.

Ланс направи гримаса, оголвайки зъби секунда преди устните му да се сведат към нейните.

— Започваме заедно, любима. Заедно. Без край.

Устните му покриха нейните и реалността избледня. Бедрата му започнаха да се движат силно и бързо, бруталното удоволствие от всеки тласък я разкъсваше.

Виковете й изпълниха нощта, докато Ланс шепнеше еротични порочни думи до устните й.

— Чукай ме, скъпа… Точно така, любима, дръж ме здраво точно там… Мамка му, толкова си гореща. Толкова дяволски гореща.

Ланс стисна хълбока й с една ръка, а с другата косата й, докато устните му разтваряха нейните и вкараха езика му дълбоко. Тогава започна да я обладава отчаяно. Движеше се. Галеше. Накара го да полети, когато тя експлодира.

И тя полетя с него. Блестящи взривове от светлина и екстаз я връхлетяха, когато го усети да трепери до нея. Вагината й го стисна здраво, задържайки го дълбоко, като се свиваше конвулсивно около твърдата дължина на бликащия му пенис, и Хармъни изкрещя собственото си удоволствие.

Точно така. Екстаз. Възторг. И сливане. Хармъни усети как част от Ланс се слива с нея дълбоко в самата й същност. И в този миг тя разбра, че свободата няма да дойде с напускането на Ланс. Ако го напуснеше, това щеше да я унищожи.