Петнадесета глава
— Аз исках да спася Джонас. Тя щеше да го убие.
Сънена и неизмеримо тъжна, Хармъни заговори в предутринната светлина, която се процеждаше през пролуката в тъмните завеси в стаята.
Ланс я държеше плътно до гърдите си, брадичката му почиваше на главата й, а ръцете му бяха обвити около нея, притискайки гърба й към гърдите и корема си.
— Кой щеше да го убие, Хармъни?
— Джонас — прошепна тя след дълга пауза. — Мадам Ла Рю го роди. Тя го прегръщаше като бебе и като дете. Той получи най-доброто, което лабораториите можеха да осигурят, но беше добър. Щеше да реши косата ми, когато се върна от мисия. Ла Рю винаги нареждаше тестовете ми, докато него го няма. Не искаше той да знае степента на нейната жестокост. Джонас вярваше, че другите учени я контролират, принуждават я да върши това, които тя вършеше в името на науката.
Той щеше да реши косата й. Това звучеше просто, един малък достатъчен жест, но Ланс чу благоговението в гласа й, когато Хармъни го каза.
— Когато Джонас ме залови миналия месец, неговият учен, Елиана, трябваше да ми вземе кръв и други проби. Мразя това. Мразя иглите да се забиват в мен. Той дойде в клетката ми малко по-късно. Все още притежаваше четката, която използваше, когато бяхме в лабораториите. И ми среса косата.
Гласът й беше натежал от чувство и Ланс трябваше да примигне, за да потисне влагата, напираща в очите му, докато я оставяше да говори. Тонът й — замислен, дрезгав — разкъсваше душата му.
— Мадам Ла Рю щеше да го убие. — Хармъни стисна ръцете му. — Всички, освен малцина, бяха осъдени на смърт. Другите Породи в онази стая — тези, които аз убих — бяха предавали Джонас в продължение на месеци, докато той планираше бягството на всички ни. Дори Мадам. — По тялото й премина лека тръпка. — Джонас беше нейният личен експеримент, а изобщо не можеше да го види. Аз също бях нейно дете, но само Джонас познаваше мира в лабораториите. Само той знаеше какво е нежност. И аз исках да запазя добротата, която видях в него. Споменът за една майка. Такива спомени са безценни, нали?
— Искала си да го защитиш — прошепна Ланс. — Защото си го обичала.
Дъхът й секна, когато беззвучно ридание разтърси тялото й.
— За няколко седмици личната му охрана, двама Койоти, известни с извратеността си, ме откриха. Той ги бе изпратил. Последните им думи към мен бяха послание от него. Предателите умират. Последните думи, които той каза, когато избягах от стаята, където бях убила майка му.
Ланс преглътна тежко. Бог да му е на помощ, не искаше нищо друго, освен да разкъса Джонас на парчета. Копелето нямаше представа какво бе сторило на детето, което бе рискувало живота си заради него.
— Имаш доказателство каква е била тя — каза Ланс тогава. Знаеше, че Хармъни има. — Защо не му го даде?
Тя остана безмълвна няколко дълги мига.
— Имаше толкова малко, за което трябваше да се грижим. — Жената пое накъсано дъх, а гласът й бе стана дрезгав от сълзите. — Знаехме, че сме творения на човека, не на Бога. Че сме създадени да убиваме. Но Джонас… той имаше майка. Имаше нежни докосвания и мили думи. Имаше нещо, което да притъпи омразата и болката, бруталността на живота ни. И като му дам информацията нищо няма да се промени.
Хармъни потрепери отново, дишайки насечено, като се притисна силно към Ланс. Той усети копнежа й за нещата, които бе споменала. Тя се бе борила да запази за Джонас образа на една майка, която бе чудовище, защото самата тя бе жадувала така отчаяно за тази илюзия.
— Не можех да й позволя да го убие — прошепна тя хрипливо. — Той решеше косата ми… — Той й бе дал късче топлина и нежност в един жесток ужасяващ свят.
Ланс я придърпа по-близо до себе си, притискайки я възможно най-плътно, и зарови лице в косата й.
— И сега, ето те и теб — прошепна тя през сълзи. — Честен. Търпелив. Какво да правя, Ланс, ако умреш заради мен? Ако чудовищата те намерят и унищожат живота, който гори толкова чисто вътре в теб?
А какво щеше да прави той без нея?
— Аз съм дете на земята — каза й Ланс тихо, усещайки я как утихва до него. — Ветровете ми говорят, самият въздух около мен ми шепне тайните на другите. Предупреждава ме за опасност и ме пази, когато някой иска да ме види повален. Той ме доведе в бара онази нощ, когато те срещнах. Докато стоях отвън и се чудех какво, по дяволите, правя там, той ми прошепна твоето име.