Хармъни се обърна бавно и се взря в него с измъчените си светлозелени очи, когато той се надигна и се подпря на лакът. Искаше да я обгради. Да се обвие около нея по такъв начин, че тя никога да не бъде сама отново.
— Ти имаш нещо, което Джонас иска — каза Ланс тогава. — Чувах това всеки път, когато видех Джонас, всеки път, когато споменаваш името му. Тайна или тайни, различни от тази за майката, която споделяте.
Ланс видя как лицето й пребледня, а очите й се изпълниха със страх.
— Джонас не иска отмъщение, Хармъни. Единствената причина, поради която е още жив, е факта, че няма истинска злоба в него, когато е около теб. Но той иска онова, което криеш. И го иска достатъчно силно, за да използва теб, или мен, за да го получи.
Хармъни поклати глава бавно, докато Ланс наблюдаваше изражението й. То се промени от страх към объркване, очите й потъмняха, когато се намръщи към него.
— Той не може да знае какво имам — каза тя. — Никой не знае, освен учените в онази лаборатория, а аз ги убих.
— Да знае какво, Хармъни?
— Че първата създадена Порода все още е жива. — Гласът й се сниши, докато не остана само шепот.
Неизвестни тайни. Каквито са били преди и все още са. Ветровете прошепнаха в ухото на Ланс, вдъхнаха в съзнанието му.
— Има и още. — Ланс прокара ръка утешително по рамото й, когато Хармъни потрепери отново до него. — Но като се има предвид, че това е Джонас, само Бог знае какво иска.
— А ако не можем да си позволим да чакаме, за да научим какво цели той?
Ланс усети страха й.
— Алонзо ме познаваше като Смъртта, когато бях по-млада. Ако ме разпознае сега, прикритието ми изгаря. Ако това се случи, всеки Койот, който е жив и работи за Съвета, ще тръгне след мен. Цената за главата ми е много висока.
Господи, можеше ли да стане по-лошо?
— Какво прави той тук? Как е бил замесен? — попита Ланс.
— Не съм сигурна каква роля играе — въздъхна жената. — Но той беше много важен за мадам Ла Рю и знам, че осигуряваше огромни количества пари за проекта на Породите.
— Имаш ли доказателство, че Алонзо е част от Съвета? — Ланс щеше да се радва да види добрия преподобен отстранен.
Хармъни поклати глава.
— Нямам доказателство. Но той беше в лабораториите няколко пъти и се среща с Мадам и моя дресьор. Ако ме разпознае, Ланс…
— Тогава ще трябва да се уверим, че Алонзо няма да разбере. — Тогава Ланс усети как опасността около тях се увеличава и чу шепот на облекчение в ухото си, дори когато въздуха предупреждаваше за заплахата, която Алонзо можеше да представлява. Той не знаеше коя е Хармъни и това бе всичко, което имаше значение в този момент.
Лека усмивка изви устните на Хармъни.
— Слушаш ли ветровете?
Той приглади косата от бузата й.
— Най-накрая — отговори той унило. — Дядо ще бъде доволен от мен.
— Съветът търсеше жени, които притежаваха дарби като твоите — каза тя. — Те се възприемаха като идеални инкубатори за имплантиране на ембриони на Породи. Вярвало се е, че жените, които носят творенията, добавят елемент към крайния състав на Породата. Психическата енергия е един от елементите, които те вярваха, че може да бъде прехвърлена по такъв начин.
Ембриони и творения. Никога бебета или деца. Бог да му е на помощ, но яростта, която пламваше в Ланс срещу онези, които бяха помрачили душата й от раждането й, го ужасяваше.
Ланс знаеше, че много екстрасенси и индиански жени са били отвличани и държани в плен, докато децата, с които са имплантирани се родят, и след това са освобождавани. Жени, използвани по този начин, идваха от всички краища на света, и Джонас разбра, че са търсени много като екстрасенси.
— Няма да ти позволя да си тръгнеш — каза най-сетне мъжът.
— Как да остана?
Той остана неподвижен, мълчалив, загледан в нея, когато тя се протегна и прокара върховете на пръстите си по бузата му.
— Никога не съм имала никой — прошепна тя. — Знам много добре. Знам, че всеки може да бъде използван, за да ме заловят. Те ще те вземат, ще те измъчват, и ще се уверят, че аз знам за това. Бих дала живота си за теб, но всичко, за което ще послужи, ще е да облекчи болката, която ще изпиташ заради мен. Ще умреш така или иначе.
Една сълза се отрони от очите й и създаде сребриста следа надолу по бузата й, а устните й трепереха.
Ланс усети как гърдите му се стягат, усети емоцията, която го връхлетя като жесток юмрук, и стисна сърцето му.