— Тя винаги е имала деменция, Брус. Това не е свързано с възрастта й — припомни му Сигорни. — Така или иначе, тя знае кой ден от седмицата е и кой е президент. — Сиг се засмя горчиво. — Когато й зададат този въпрос, в отговор ще изслушат петнайсетминутна тирада.
— Мамо! Мога ли да получа малко сок? — попита Джеси отново.
— Барни, ще дадеш ли на Джеси да пийне нещо? — Шарън почти изпищя. Сиг и Брус се сепнаха и се свиха отвратени. Барни бе настанил собственото си туловище в кухнята, гледаше мач на „Овните“ по телевизията и лакомо гълташе остатъците от обеда. Брус се хвана за главата. Шарън не забеляза, нито пък стана от канапето. Не намали и силата на звука.
— Джеси, бъди търпелива или ще се наложи да седнеш на стола за размисъл в ъгъла. — Каза го с гласа на малко момиченце. Джеси наведе глава и отиде да се скрие зад копринените пердета на Сиг, по осемдесет долара метъра. Взе покривката със себе си. — Какво ще стане, ако кажем, че страда от заблуди? — продължи Шарън отчаяно. — Можем да обясним, че не ни е майка, а само си мисли, че е.
Брус за първи път отвори очи изцяло и седна изправен.
— Шарън, Боже, гордея се с теб. Идеята ти е наистина коварна. Обичам коварството у хората. — Замълча за момент. — Като в стар криминален филм. Мама е старата богата еврейка, ние сме лошите измамници. „Но, лельо Филис, нали знаеш, че нямаш деца?“ След това скриваме шапката й в шкафа.
— Сигурно се забавлявате с тези глупости — намеси се Сиг. — Мама няма шапка, вие не сте в никакъв шкаф, а кошмарът започва след три дни. Брус, не насърчавай Шарън. — Сиг се обърна към по-малката си сестра: — Шари, никой старчески дом няма да вземе мама, а дори и да я вземе, тя не може да си го позволи. Знаеш ли какви са цените? В „Де Уит“ искат по двайсет хиляди долара на месец.
— Е, не е нужно да е на такова тежкарско място — обади се Барни, който най-накрая се появи със сока. Голият му корем се виждаше под издутата памучна фланелка с емблемата на „Овните“. Въпреки собствените си тлъстини, той продължаваше да укорява Шарън заради теглото й. — Не й трябва нищо префърцунено. Не е маркизът, нали?
— Млъкни, Барни — казаха му Сиг и Брус едновременно.
— Изтикайте я в някоя лудница — продължи той и подаде препълнената чаша на Джеси. — Заведение за смахнати престъпници. Там й е мястото и без друго. Побъркана е.
— Не е побъркана, Барни — започна Сиг с глас, калибриран така, че да бъде разбран и от четиригодишно дете. — Не е побъркана, а мрази. Мрази теб. Има разлика.
— Добре, аз пък твърдя, че е побъркана.
Брус повдигна вежди и погледна Шарън.
— Може би е време тъкмо Барни да седне на стола за размисъл в ъгъла? — каза той с глас на малко момиченце. Без да каже дума, Барни се обърна и тръгна към кухнята. — Ах, така е по-добре. — Брус въздъхна и затвори очи. — Сега мога да умра спокоен.
— Брус, престани. Ти имаш ли някаква идея? — попита Сиг, която поглеждаше нервно към Джеси със сока. Нима племенницата й се стремеше да пробие дупка в покривката? И защо се безпокоеше за материални неща, когато целият й живот щеше да рухне?
— Мисля си, че майка ни е нещо като отрицателна леля Мама. — Замълча. — Еврика! Това е то! Анти-мама. Не бива да се бърка с Антихриста, макар че както разбирам, там, на юг, е била точно това. Какво да правим? Какво да правим? Може би трябва да я поръсим със златен прашец и да я продадем като лампион на битака на Двайсет и шеста улица? Тя е типичен продукт на петдесетте години.
— Ще се държиш ли сериозно? — сопна му се Сиг. Брус не беше глупав. Лошото бе, че непрекъснато се шегуваше, до самия си фалит. Замисли се по какъв начин да го накара да се концентрира.
— Обади ми се и госпожа Кац. Изглежда мама й е казала, че смята да отседне в „Челси“.
— О, Боже! — извика Брус и едва не изпусна цигарата си. — Та това е само на три преки от апартамента ми!
— Не беше ли това мястото, където умряха от свръхдози няколко рок звезди?
Брус кимна. Обземаше го истински дълбок страх.
— Де да имахме същия късмет! От какво би могла да умре? Свръхдоза бонбони? Единственият начин подобно нещо да те убие, е на главата ти да падне цял кашон.
Сигорни не обърна внимание на приказките им. Щеше да й се наложи да се справи с майка си, празниците и раздялата с Норман едновременно.
— Вие двамата, ще престанете ли? Защо не опитате за момент да се съсредоточите?
Брус погледна най-голямата си сестра с кървясали очи.
— Само ако престанеш да се държиш толкова високомерно. — Стисна болната си глава. — Знаеш, че в момента, в който мама се появи тук, ще започне отново да те нарича „Сюзън“ и ще капитулираш. Ще те нарече „Сюзън“ пред всичките ти обядващи, търгуващи с акции приятели. Ще те следва в банята, след като си се нахранила, за да е сигурна, че няма да повърнеш. Ще надебелееш до деветдесет килограма за нула време.