— Пфу! Пфу! — започна да плюе Джеси и изпопръска пердетата с портокалов сок. — Пфу! В чашата има разни неща!
— Да, скъпа. Нарича се пулп. Това е част от портокала — обясни Шарън спокойно.
— Прясно изстискан е — каза Сиг през стиснати зъби, за да избегне мозъчен кръвоизлив. — Барни, би ли донесъл малко книжни салфетки и бутилка сода? — извика тя, като все пак съумя да не се разпищи. — Ще избърша лицето ти и ще взема сока — каза на племенницата си.
Джеси започна да скимти. Тогава, за изненада на Сиг, майката на Джеси също започна да скимти. Сиг и Брус се обърнаха към Шарън и после се спогледаха изумени. Сиг повдигна вежди, което по целия свят означава „Какво става?“. Брус сви рамене в отговор: „Кой знае?“. Дори Джеси престана да плаче и погледна майка си. Сиг забрави пердетата и навъсено седна до Шарън на канапето.
— Какво има, Шари?
— Знам, че искате мама да дойде да живее при нас. Затова е цялата работа. Знам го! Само че не може да дойде, просто не може! — Разрида се. — Нямаме къде да я сложим. Не можем да й дадем кола. Барни използва свободната стая за кабинет, докато си намери нова работа, а и на мен самата ще ми дойде твърде много.
Шарън продължи да плаче и вдигна края на кашмирената покривка, за да избърше сълзите си.
— Знам, че ще се опитате да ме убедите, но няма да се съглася. Просто не мога. Не мога да я оставя да живее при Джеси и Травис — изхленчи тя. Затършува в издутата си чанта, за да намери помпата за дишане. Когато се разстроеше, винаги посягаше към лекарството против астма. — Миналия път, когато беше при нас, трябваше да се подложим на шест двойни сеанса при семейния психотерапевт. Знаете ли колко струва? — Шарън избърса носа си в покривката, а Сиг трепна. — Травис сънуваше кошмари всяка нощ. Мисли, че думата „на-ни“ е ругатня. А Джеси онемя.
— Е, това би било облекчение — промърмори Брус. — Струва си усилията.
Барни дойде във всекидневната отново. Твърде късно — Джеси бе избърсала устата и езика си с другия край на кашмирената покривка. Риданията на Шарън станаха по-силни и бурни. Тревогата на Сиг сега се разпредели по равно между сестра й и покривката. Потупа месестото рамо на Шарън и й подаде салфетка.
— Шари, не искаме от теб това. Знаем, че животът ти би се превърнал в ад.
— Не че вече не е такъв… — добави Брус. Скимтенето на Шарън се усили.
Сиг хвърли укоризнен поглед към брат си: видя ли какво направи?
— Не се опитваме да те измамим, за да вземеш мама при теб. Най-напред, не би било честно. Второ, мама няма да се съгласи. Не обича квартала ви. — Сиг реши, че няма смисъл да добавя, че Филис не обича и Барни. — Трето, това няма да реши проблема ни. Когато не ти натяква и не превръща живота ти в ад, ще се занимава с нашия. — Шари вдигна очи. Сълзите й бавно намаляха. — Слушай — продължи Сиг, — трябва да намерим постоянно решение. Начин наистина да я неутрализираме и да я отделим от себе си веднъж завинаги. Мисля, че знам как може да стане това. Трябва да го направим веднага. Вземаш или ликвидираш.
— Боже мой! Искаш да я убием? — изохка Шарън и закри ушите на Джеси с ръце, за да я предпази. — Искаш да ти помогнем да го направиш, нали? Всички ни ще натикат в затвора!
— Не. Убийството е изключено — каза Брус. — Но не по морални причини, ей богу. Тази жена съсипа първите трийсет години от живота ми. Нямам намерение да прекарам вторите трийсет в затвора заради нея. — Потрепери. — Можете ли да си представите мен в затвора? Всяка нощ ще е различен. Бас хващам, че Тод дори няма да идва да ме вижда. — Погледна Сигорни сериозно и попита: — При всичките ти неясни клиенти, познаваш ли някой, който би свършил работата така, че да не пострадаме?
Сигорни извъртя очи към тавана. Брус никога ли не ставаше сериозен? Шарън не умееше ли да мисли малко повече?
— Не можем да я убием — обясни Сиг със стиснати зъби. Понякога сестра й беше пълна тъпачка. — Най-напред, тя е наша майка и второ, по-важното, нямам никакво намерение да се премествам в някое изправително заведение. Вземаш или ликвидираш е борсов жаргон и означава, че или сключваш сделката веднага, или я изоставяш. Трябва да ми помогнете. Трябва да се заемем веднага. — Погледна двамата строго, както някога, когато бяха още хлапета и ги караше да играят на „Монопол“, докато купеше най-скъпите улици и построеше хотели на тях. — Трябва ни план, стратегия и аз имам такава. За да я осъществим обаче, трябва да работим заедно. — Най-накрая, за първи път, настъпи тишина и Сиг разполагаше с пълното им внимание. Точно така й харесваше.