— Точно така — съгласи се Брус. — След като аз не съм си намерил, от къде на къде тя ще си намери? И ако предположим, че се доберем до такава стока, как ще накараме мама да му обърне внимание. Знаеш каква е. — Сви рамене. — Да я познаваш, означава да си вечно ядосан.
Сигорни се овладя. Или сега, или никога. Опита се да бъде максимално убедителна.
— Добре, деца, не казвам, че ще е лесно, но още не сме опитали. Шари, ти все още не си загубила уменията си на библиотекарка. Можеш да се заемеш с издирването на дъртаците. Бруси, гардеробът ти все още е пълен с рокли. — Той направи гримаса. — Добре, добре… ще купим костюми. Можем да използваме поне гримовете ти. Аз ще напиша сценария и ще режисирам репетициите. А Барни… — Тя замълча, за миг загубила ентусиазма си. — Все ще намерим нещо, с което да можеш да се справиш. Така че, това е, деца. Да се заемем с представлението.
Тя заряза имитацията на въодушевление и тонът й стана максимално мрачен и страшен.
— Защото — добави, — ако не го направим, животът ни ще стане по-лош от сега.
Пет
Въпреки че беше осемнайсет градуса и грееше слънце, летището в Маями бе нелепо накичено с изкуствени елхови клонки и коледни финтифлюшки. Силвия Кац, тъжно помъкнала голямата си чанта, погледна Филис и поклати глава.
— Първа класа? Как можа да ти хрумне? Това е прахосване на пари.
— Не ме интересува — сви рамене Филис. — Никога през живота си не съм летяла с първа класа. А и познатата на зет ми в туристическата агенция ме погледна с уважение.
— Погледнала те е с уважение за това, че пилееш пари?
— О, в живота винаги има полза от малко украшения. Ако изиграя картите си правилно, никога повече няма да летя. Мога и да пукна, нали, Силвия?
— Да не дава Господ! Не бива да се шегуваш с такива неща. — Силвия замълча. — Сигурна ли си, че няма да промениш решението си? Ще ти върна поставката за списания.
— Изкусително е, но не пуша пури.
— Пури? — учуди се Силвия. — Какво общо имат пурите с това?
Филис се наклони напред и целуна приятелката си по бузата. Не познаваше друг човек, който да приема нещата толкова буквално. Девет десети от нещата, които й казваше, минаваха високо над прекалено фризираната й глава.
— Силвия, ти живееш в свой собствен свят. Може би тъкмо заради това ме изтърпяваш. Не мога да ти скъсам нервите, защото нямаш такива.
— Нерви? На кого му пука за нервите? Сега вече няма да имам никакви приятели. — По сбръчканата буза на Силвия се търкулна една сълза.
Филис бръкна в джоба на якето си и извади връзка ключове.
— За буика са — обясни. — Не карай по магистралата и гледай да не те отвлекат, ако е възможно.
— Даваш ми колата си? Твоята?
— В Ню Йорк няма да ми трябва. Там никой няма кола. Градът е цивилизован. Возим се на таксита.
— Твоята кола!
— Силвия, престани да повтаряш едно и също. Говориш като изкуфял папагал. — Филис протегна ръка, улови пълната, сбръчкана длан на Силвия и мушна ключовете в нея. — Малък коледен подарък. От мен за теб.
— Но ти вече ми даде толкова много! Поставката за списания, цветята… — Силвия извади изпомачкана носна кърпа и шумно се изсекна.
— Силвия, кой продължава да използва носни кърпи в днешно време? — попита Филис и погледна мокрото парче плат неодобрително. — Какво ще правиш с нея сега?
— Ще си я сложа в чантата.
— Ха! Всичко ще се изпоцапа със сополи. Влез в крак с времето и си купи книжни салфетки.
— Не мислиш ли, че трябва да се обадиш на децата? — попита Силвия. — Да им кажеш?
— Тоест, да ги предупредя. Не. Защо? За да започнат да спорят с мен? — Замълча за миг. — Силвия, да не си се набъркала в това?
Силвия сведе поглед виновно. Не беше нужно Филис да задава допълнителни въпроси и остави приятелката си на мира.
— Все още ли ми даваш колата? — попита Силвия.
— Да. И няма да ги притесня. Ще отседна в хотел. Ще имам свое собствено място. Това ще е приятна изненада.
Силвия не беше сигурна, че някое от трите й деца би използвало думата „приятна“, но всеки можеше да говори каквото си иска — живееха в свободна страна.
— Ще ми липсваш, Филис.
— Знам.
— Ако не потръгне, винаги можеш да се върнеш тук и да останеш при мен.
— Знам.
Дебелата жена затършува в чантата си.
— Имам нещо съвсем малко. За сломен. — Подаде на Филис малка кутийка.