— Знам. Жена, която от седем години не е вземала заплата, не може изведнъж да започне да раздава хилядарки. — Филис взе пакетчето и го отвори. — О! Носни кърпи! Какво ли съм правила досега без носни кърпи?
— Какво ще правя без теб? — въздъхна Силвия, без да схване сарказма.
— Играй много канаста. Сега, когато ме няма, за да ги обиждам, момичетата ще те приемат отново в играта.
— Изобщо не трябваше да те гонят — отбеляза госпожа Кац с ново възмущение.
— Силвия, това беше преди четири години. Забрави го. Играй канаста. Печели. Дано изтеглиш цял куп червени тройки. Разхождай се, ходи по магазините и кафенетата. Ще се чувстваш добре. — Филис не беше по емоциите. Каква бе ползата от тях? Повечето неща отбиваше с шеги. На останалите не обръщаше внимание.
Госпожа Кац избърса очите си.
— Ще ми липсваш.
— Повтаряш се, Силвия. Трябва да тръгвам.
Двете жени се прегърнаха кратко, после Филис се обърна и тръгна с тълпата към гишетата за регистрация и охраната.
Мина под голяма табела, на която бе написано: „Върнете се в Маями скоро. Ще ни липсвате“.
— Как ли пък не — отговори Филис с отровен глас, сама на себе си. — Добре, че се измъквам жива.
Сиг седеше в трапезарията си пред чаша „Кианти“ и потайно попълваше формуляра на брокерската фирма, за да обяви апартамента си за продажба. Нямаше представа дали би успяла да се договори за нов жилищен заем или дали биха й позволили пауза в изплащането на ипотеката. Докато опитваше с тези два варианта обаче, беше най-добре да предприеме тази страшна стъпка. Не беше в добро настроение. Предната нощ дори си бе помислила да се обади на Филип, но все пак бе успяла да възвърне достойнството и здравия си разум.
— Не е лесно — каза Шарън от мястото си в другия край на масата. Лакираната повърхност бе покрита с папки, отгоре бяха портативният й компютър и принтерът. — Не знам защо винаги ми се пада най-тежката работа. — Преди Сиг да успее да се впусне в обяснения за това, колко трудно й е било да измисли, а после и да финансира операция „откриване на дъртак“, на вратата се позвъни. Преди Сиг да успее дори да се надигне, Брус превъртя ключа си в бравата, влезе и се стовари върху канапенцето под прозореца.
— Работя по проучването. — Двамата погледнаха Сиг.
— Да. Аз пък работя, за да платя цялата тази операция — напомни им тя. Тримата се спогледаха неприязнено. Последва пауза, която би могла да приключи по два начина — или да се впуснат в детински караници, или да продължат нататък. Брус реши да направи героично усилие.
— Е, как върви проучването?
Шарън се надигна с известни затруднения заради обема си, намери огромната си брезентова чанта и извади отвътре още папки, списания и изрезки от вестници. Сиг си помисли, че би могла да полудее.
— Добре. За операцията. Класифицирала съм ги по няколко признака. — Шарън започна да подрежда върху масичката разноцветни папки. — Тук съм отделила всички неженени мъже от околността, на седемдесет и над седемдесет, които притежават повече от петдесет милиона. — Погледна Брус и Сиг с тревога. — Не знаех дали трябва да сложа границата на петдесет, или на сто, но нямаше много с над сто, така че избрах петдесет, съвсем произволно. Запазих началния списък, така че, ако искате, мога да се върна назад.
— Мисля, че си взела правилното решение, Шарън — каза й Брус.
Шарън кимна.
— Класифицирах ги още по местожителство, религия, предишни бракове… — Вдигна очи. — Отделих овдовелите от разведените. Не бях много сигурна, но реших, че по-нататък това може да се окаже от значение. Сред разведените отделих тези, които са били осъдени да платят по-солени компенсации. Освен това ги категоризирах според това дали изискват брачен договор, или не. Най-накрая проверих склонността им към благотворителност… нали търсим щедър тип?
Сиг наля последното кафе в сервиза от костен порцелан. Можеше и да има финансови проблеми, но нямаше намерение да не се храни в порцелан. Шарън разпечата списъка и го връчи на Сиг и Брус като оправдание.
— Е, това е първоначалният ми анализ. Тук е Бърнард Кринц. Тук са Джон Глендън Станфорд и Робърт Химълфарб. Мисля, че тези тримата са добро начало. Живеят тук, в Ню Йорк. — Замълча за момент. — Е, Химълфарб е чак в Сандс Пойнт, но води светски живот в Манхатън.
Сиг огледа откритията на Шарън.
— Добри цели — съгласи се тя.
— Ето за какво в края на краищата е полезно да имаш педантична сестра анален тип — подхвърли Брус.