Лицето на Шарън се сбръчка като празна бирена кутия в чело на атлет.
— Работих много усърдно върху всичко това. Не е нужно да ме упрекваш.
— Шари, той не те упреква — увери я Сиг. — Това е начинът му да ти каже, че одобрява работата ти.
Шарън погледна брат си.
— Така ли е? Смяташ ли, че съм свършила добра работа?
— Мисля, че работата ти е чудесна. Шари, чудесна е.
— Честно?
Брус вдигна ръка като пътен полицай, който спира кола.
— Шарън, млъкни. Винаги прекаляваш. Няма да те хваля повече. Свършила си добра работа, така че сега трябва да продължаваме.
Сиг поръча още кафе — не правеше кафе у дома, а го поръчваше от гръцкото заведение на ъгъла. Без да разговарят, тримата прегледаха находките на Шарън. Преглътнаха порцията, като от време на време подсвиркваха и възклицаваха при броя на къщите, бившите съпруги и офшорните банкови сметки на кандидатите.
— Шари, това наистина е изключително — каза най-накрая Сиг. — Свършила си чудесна работа. — Шарън се изчерви от гордост.
Брус я погледна с възхищение.
— Шарън, знаеш ли, че за бизнеса ми трябва точно такова маркетингово проучване.
— Шарън, защо не си намериш работа? Забрави за нещастната кариера на Барни — каза Сиг. — Парите определено са ти необходими.
— О, не мога да го направя. В момента библиотеките не наемат никого. — Шарън сви рамене. — Така или иначе, не аз, а Барни има нужда от по-високо мнение за самия себе си.
— Наречи я Клеопатра, царицата на отрицанието — подхвърли Брус.
— Шари, не е нужно да работиш в библиотека. Ти можеш да правиш това. — Сиг размаха листа. — Това е чудесно маркетингово проучване. Задълбочено и цялостно.
Шарън поклати глава.
— Кой ще ме вземе на работа?
— Знаеш ли какво виждам тук? — попита Брус. Другите двама поклатиха глави. — Виждам съвършения господин.
— Няма съвършени хора.
— Даа! Но аз нямах предвид буквално. — Брус отвори папката. — Този тип живее тук, в Ню Йорк, фрашкан е с пари, вдовец е и дава големи суми за благотворителни цели.
— Кой е той? — пожела да се осведоми Сиг.
— Бърнард Е. Кринц.
— Архитектът? — попита Сиг.
— Да. — Брус вдигна поглед към тавана и придоби вид на киноактьор, както го наричаше Шарън. — Ей, ще бъде като някой филм с Патриша Нийл и Гари Купър. Без сексуалните сцени. — Брус потрепери и вдигна един лист. — Ей, вижте това! Май няма да е съвсем така. Второто му име е Егберт. Майка му трябва да го е мразела.
— Филис Кринц! Фю! — възкликна Сиг.
— Няма да говориш така, когато видиш счетоводния му баланс. — Брус подаде папката на сестрите си. И двете повдигнаха вежди, дълбоко впечатлени.
— Е, какво значение има името? — попита Шарън и сви рамене.
— Голямо — отвърна Брус. — Ротшилд звучи добре. Рокфелер звучи добре. Бил Гейтс звучи много добре.
— Имена! Не ми говорете за имена! „Сюзън“! Има ли нещо по-банално от това? — попита Сиг ядосано. — Има ли изобщо име, което да е по-старомодно, по-отегчително, по-стереотипно тъпо от Сюзън?
— А как ти звучи „Брус“? Това ли е име, с което да се гордееш? Като че ли е искала да стана какъвто съм.
Шарън вдигна очи.
— От какво се оплаквате вие двамата? Аз нося името на жена, която е бръкнала в агнешки задник, за да си изкара прехраната.
Отрезвени, братът и сестрата на Шари се спогледаха и кимнаха.
— Права е — призна Сиг.
— Я да видим — заразсъждава Брус и размаха папката. — Ако приемем, че сме набелязали целта си, как ще накараме мама да се срещне с него?
— Най-напред ще проверим в какви събития възнамерява да участва. Тези хора водят светски живот — ходят на премиери, на театър, по приеми. Особено тези, които са склонни към благотворителност — каза Сиг. — Знам кои светски мероприятия подпомага моята фирма, така че ще успея да уредя да седнат заедно. Целта е налице, остава да се приближим до нея. Ако мама получи покана, трябва да сме сигурни, че ще се срещне с него и той ще я хареса.
— Добре. А как смяташ да уредиш второто?
— Ясно е, че някой от нас ще трябва да я придружава, за да се погрижи целта да я забележи. Иначе няма да стане.
— Няма да съм аз — каза Брус. — Достатъчно лошо е да те унижават например в супермаркет, да не говорим за някакъв…
— О, аз нямам нищо против да отида на прием — обади се Шарън.
— Изключено — каза Брус. — Сиг, отиваш ти, с Филип Норман.