Сиг едва не се изчерви. Нямаше сили да признае, че Филип я е зарязал.
— Не мисля — каза тя максимално небрежно. — Слушай, всичко това ще струва ужасно много пари. Тоалетите, билетите, лимузината. Брус, мисля, че трябва да отидем заедно с теб, за да сме абсолютно сигурни, че мама ще се появи пред целта. — Обърна се към Шарън. — Шарън, ти си нашето тайно оръжие. Дотук свърши чудесна работа, но сега трябва да се заемеш с подготовката на следващата фаза.
— Каква следваща фаза? Аз не мога да правя нищо друго.
— Можеш. Просто открий кога ще се състоят следващите големи благотворителни събития в Ню Йорк. Аз ще проверя кои от тях спонсорира нашата фирма и дали някой от тези трима палячовци смята да присъства. След това ще изровиш всичко друго, което можеш, за първата цел. — Върна папките на Шарън. — Излишно е да казвам, че ако нещо се обърка в тази операция, ще отречем всякаква връзка с…
Брус я прекъсна:
— Права си. Това е Мисия невъзможна.
Сиг остави папката, която беше в ръката й.
— Както и да е. Едно знам със сигурност — не можеш да хванеш риба, ако нямаш стръв. Шарън свърши своята работа, аз върша моята. Да видим какво ще направиш с мама, когато пристигне.
Шест
Братът и сестрите нервно чакаха на летище „Ла Гуардия“. От изхода се точеше група хора като добитък, тръгнал на заколение. След тях крачеше Филис.
— Изумително — каза Брус сото воче1. — Прилича на Кийзър Сози от „Обикновените заподозрени“. Куцука с хората, но никой не подозира смъртоносните й умения.
— Млъкни — предупреди го Сиг. — Идва. Ще те чуе.
— Опитайте се да изглеждате щастливи, че я виждате — каза Шарън, но нито Сиг, нито Брус я слушаха. — Здравей, мамо — пропя Шарън с престорено весел глас.
Филис се приближи до тях.
— Откъде знаете, че идвам? — попита тя.
— Обади ни се госпожа Кац.
— Обяснимо. Тя просто не може да си държи устата затворена — кимна Филис. — Е? Няма цветя? — попита тя, погледна Шарън и добави: — Шари, надебеляла си поне с петнайсет килограма. — Шарън се стопи пред погледа й. — Аз дебелеех, когато имах сексуални проблеми. Барни напълно импотентен ли е вече? — Филис целуна дебелата си дъщеря, която се отдръпна инстинктивно.
— Да започваме игрите! — обади се Брус.
Филис се обърна към него.
— Е, как върви бизнесът с картички за обратни? Стана ли милионер вече? — Целуна Брус по бузата и махна с ръка. — Боже мой, имаш повече парфюм от мен!
— Поне е добър.
Най-накрая Филис огледа критично и Сиг.
— Много хора смятат, че червеното и черното си подхождат, Сюзън. — Сви рамене. — Не ме питай защо.
— Може би, защото са класика — усмихна се Сиг.
— Или защото са банални? — отвърна Филис и отново сви рамене. — Не и ако искаш да приличаш на мажоретка с барабанче обаче… рам-там-там, рам-там-там. — Филис намигна на Сиг и огледа космополитната блъсканица на летището. Тук коледните финтифлюшки изглеждаха добре — цветните играчки, гирляндите, червените панделки, белият сняг… е, всъщност беше сив… зад стъклата. — Хайде да отидем да си взема багажа, преди някой перко да си е тръгнал с него.
Сестрите и братът, зашеметени от взривната вълна, тръгнаха послушно до Филис. Тя се усмихна широко.
— Ужасно хубаво е да се върнеш в Ню Йорк. Да разговаряш с онези от Флорида е все едно да дъвчеш авокадо — толкова са меки! Хората тук са като пелмени — когато ги дъвчеш, мускулите на челюстта ти се напрягат. В самолета имах приятен разговор.
— Можеш ли да си представиш какво е да си принуден да седиш до мама?
— О, Боже! — въздъхна Шарън. — Хваща ме клаустрофобия само като си го помисля. Къде е помпата ми?
— Поиска телефонния ми номер — добави Филис самодоволно.
— Какво искаше да ти продаде? — попита Брус и дръпна от „Марлборо“-то, въпреки табелките „Пушенето забранено“.
— Има ли някакво значение? Тя и без това няма пари — припомни му Сиг.
— Така да е — изсумтя Филис. — Беше много симпатичен.
Брус въздъхна дълбоко.
— Започна се — каза той напевно. — Шари е дебела, мама е скучна, Сиг е неомъжена, а аз съм лош син.
Филис се обърна и изгледа дима от цигарата му неодобрително. Размаха покритата си със старчески петна длан пред лицето му.
— С този дим убиваш и двама ни.
— Не е достатъчно бързо — промърмори Брус.
Филис се престори, че не е чула и забърза към багажното, с вид на човек, готов да сдъвче всекиго. Трите й зашеметени деца я последваха.