— Невероятно. Колкото и често да я виждам, в промеждутъците забравям за какво става дума — отбеляза Брус.
— Това казват и за неидентифицираните летящи обекти — припомни му Сиг. — Съмняващите се не престават да упорстват.
— Нищо чудно, че съм дебела — промърмори Шарън със съжаление.
— Нищо чудно, че съм неомъжена — добави Сиг.
— Нищо чудно, че съм обратен.
— Брус, ти си обратен!? — попита Сиг с престорено изумление.
Брус я изгледа смъртоносно.
— Да забравим операция „търсене на дъртак“. Хайде чисто и просто да я убием — предложи Шарън и погледна кръвнишки. — И не съм надебеляла с петнайсет килограма. Най-много с десет.
— Петнайсет — подвикна през рамо майка им, която бе доста по-напред.
— Боже мой — обади се Брус, — все още е запазила сетивата си.
— Няма да е задълго — каза заплашително Сиг. — Хайде. Да я заведем при теб и да я инструктираме.
— При мен? Защо при мен? — почти изпищя Брус. — По-близо сме до твоя квартал — каза той на Сиг.
— Да, но в твоята квартира няма място за нея. Освен това там е Тод. Ще я развълнува веднага.
Въпреки тълпата, Филис забеляза куфарите си веднага и се втурна към тях. За възрастта си все още беше доста бърза. След няколко минути излязоха с багажа на студа и зачакаха да дойде Тод с микробуса си, за да ги вземе. Филис потрепери, въпреки че беше със зимното си палто. Сиг тропна с крак ядосано и нетърпеливо. Трябваше да инструктират майка си колкото може по-бързо, да я накарат да приеме идеята, да я заведат в апартамента на хотел „Пиер“, който Сиг вече бе резервирала. Преговорите нямаше да са леки.
— Не можем ли да направим нещо друго? — попита Брус.
— Не.
— Защо?
— Защо ли? Защото аз го казвам, ето защо — обясни Сиг на Брус.
Филис се засмя.
— Говориш точно като мен — каза тя на дъщеря си.
— Не е вярно — сопна се Сиг.
— Вярно е — потвърдиха Брус и Шарън с кимване. Точно тогава, слава богу, се появи микробусът на Тод. Минаха цели петнайсет безценни минути, докато натоварят асортимента от боклуци в раздрънканото превозно средство, с което Брус разнасяше картичките си.
— Имаме ли нужда от още нещо? — попита Тод весело, когато най-накрая всички се качиха.
— От малко валиум и от бейзболна бухалка — отвърна Сиг през зъби.
Седем
— Забравете. И през ум не ми минава — каза Филис на децата си. Седяха в малкия тухлен апартамент на Брус, наблъскани в предната стая. Над главите им се издигаха кутии с поздравителни картички, които заплашваха всеки момент да се срутят, както и целият бизнес на Брус. Филис не обръщаше внимание нито на безпорядъка, нито на аргументите на децата си.
— Мамо, не разбираш. Не че не искаме да си тук или да живееш при нас — излъга Сиг. — Просто си загубила представа за реалностите в Ню Йорк, това е. Тук не е така безопасно, както някога. Не е и евтино.
— А откога да живееш в хотел стана евтино? — попита Филис.
— Не е евтино, но е безопасно. Ню Йорк се промени много — обади се Брус. Гореше от нетърпение майка му да си отиде от и без това претъпкания му апартамент.
— Не се безпокойте за мен — каза Филис. — Мога да се грижа за себе си. Винаги съм се справяла. Не смятам да се превърна в тежест за никого от вас. — Замълча. Беше й трудно да си признава грешките пред когото и да било, още по-малко пред децата си. — Слушайте — продължи след малко, — не съм дошла на гости. И не съм дошла заради себе си. Дойдох заради вас. Знам, че с баща ви бяхме твърде заети с работа и не ви отделихме нужното внимание. Ако бях… — Сви рамене. — Е, нещата можеше да са различни.
— Мамо, ти…
Филис вдигна ръка.
— Не можех да понасям онези жени от родителско учителската асоциация. Не можех да се занимавам с извънучилищната ви дейност. Не ви помагах с домашните. Сега искам да компенсирам тези пропуски. Дошла съм за по-дълго време — заяви смело, така, както само тя умееше.
— За колко време? — попита Сиг. Майка й бе пристигнала в Манхатън преди два часа, а тя имаше чувството, че е минал месец.
— За постоянно.
Шарън проскимтя, а Сиг си помисли, че брат й стене.
— Сериозно ли смяташ да останеш тук постоянно? — попита Сиг.
— Е, поне докато оправите живота си. Аз съм ви майка. При вас съм, за да ви помогна. Няма да отседна в никакъв скъп хотел. — Потупа чантата си. — Не е нужно да се безпокоите за каквото и да било. Спестила съм нещичко, имам социална осигуровка и малка пенсия. Ще се справя.