— Както никой в тази стая — промърмори Брус.
— Не казваме, че трябва да се омъжиш за някой, когото не харесваш — обади се Шарън услужливо. — Можеш да го харесваш и той пак да е богат.
— Вече бях омъжена. Била съм там. Правила съм го.
— Точно така. Беше омъжена за татко и ти харесваше. Защо тогава да не се омъжиш пак?
— Когато се омъжих за баща ви, се омъжих за цял живот. Тогава беше така. Само кинозвездите се развеждаха, но дори и при тях ставаше със скандал. Не че имам нещо против развода. — Филис изгледа Шарън многозначително. — Някои хора не могат без това. Не бих искала да ги обезсърчавам. — Шарън предпочете да не обръща внимание на майка си, взе си покрита с шоколад ягодка и отхапа половината. — В наши дни нещата са други — продължи Филис. — В наши дни всяка жена трябва или да остане неомъжена, или да има четири брака.
— Четири!? — попита Сиг. Четири брака? Самата тя не бе преживяла и един. Майка й беше абсолютно непредсказуема и почти толкова объркваща. — Четири сватби и едно погребение — добави тя саркастично.
— Четири — повтори Филис с влудяващата самоувереност, която проявяваше във всичко. — Да си говорим истината… първият винаги е грешка. — Филис отново се усмихна на Шарън и сви рамене. — Омъжваш се за някой Барни — каза на Шарън — или, в моя случай, за някой Айра. Кой знае каквото и да било?
— Майко! Какво не му беше наред на татко? — пробля Шарън с пълна уста, защото бе лапнала втората половина на ягодката.
— Той беше мъж. Това беше единственият проблем. Не е за първи брак. Първият брак ти показва колко разочароващи са мъжете.
— Благодаря, мамо — обади се Брус. — Не е чудно, че така съм объркал половете.
— О, не го приемай толкова лично — каза му Филис.
— А защо жената трябва да се омъжи повторно? — не можа да не попита Сиг.
— Вторият брак е по любов. Ха! Поне повечето така си мислят, когато го правят. — Филис поклати глава. — Трябва да прочистиш организма си от това нещо или си обречена. Всеки, който има поне малко ум в главата, в края на краищата се отказва. — Погледна Брус и добави: — Не и ти. Ти продължаваш да гониш мечти. — Кимна към Тод, който правеше снимки от балкона.
Упрекът се хлъзна по добре намокрения гръб на Брус.
— А номер три? — попита той. Понякога майка му го очароваше като О. Джей Симпсън в джипа си — знаеш, че всичко ще свърши с трагедия, но не си в състояние да отделиш поглед.
Филис се отпусна на стола си.
— Третият брак трябва да е за Ф.О.Ц.Ж. Финансова осигуреност за цял живот. Трябва да е някой, готов да се грижи за теб, който няма да допусне да живееш от социалните си осигуровки.
Сиг се почувства хипнотизирана като змия пред дресьор.
— А четвъртият?
— За приятелство — усмихна се Филис почти с тъга. — В краен случай и някоя Силвия Кац може да свърши работа.
— Е, всичко това доказва правотата ни. Трябва ти още един съпруг. Не ти достигат цели три.
— За мен е твърде късно. Имах предвид теб. Не ми трябва съпруг! Искам още внуци!
— Вече имаш двама — напомни й Шарън. — Не е ли достатъчно?
— Да, Шарън. Ти го направи — каза Филис и сниши глас. — Умните никога не се размножават — добави тя с горчивина, съвсем тихо.
Брус и Сиг се спогледаха.
— О, пак ли това? — промърмори Сиг.
— Мислех, че си се отказала от мен, мамо — обади се Брус. — Имам предвид, след като ти казах.
— След като ми каза! Направи такава драма от това! Сякаш вече не знаех. Кой крадеше гримовете ми? Кое друго момче на четиринайсет знаеше имената на всички дизайнери на обувки във Франция?
— Била си наясно? — попита Брус, искрено ужасен.
Майка му кимна.
— Тъкмо затова бизнесът ти с поздравителни картички не върви. Хомосексуалистите нямат нужда от смешни картички. Или от обратен Дядо Коледа. Лесбийките нямат нужда от нищо смешно.
Брус потъна в стола си.
— Трябва ми време, за да схвана какво ми казваш. Толкова съм объркан, че не мога да мисля нормално.
— Никога не си можел, Брус.
— Но ти винаги си ми натяквала, че трябва да се оженя.
Филис сниши глас.
— Да. Защото искам да се установиш. Да намериш някого и да поемеш ангажименти към него. — Тя кимна към Тод, който продължаваше да прави снимки от балкона. — Изглежда симпатичен. Казвала ли съм ти, че непременно трябва да е жена? — Филис стана. — Пол-мол. Погледни сестрите си. Те не са гордост за моя пол. — Вдигна ръка и посочи помирително Сиг и Шарън. — Не се самообвинявайте. Постигнахте максималното за брюнетки. — Наведе се към Брус и сложи ръка на коляното му. — Провалих се с тях — призна сото воче. — Как му беше името?