— Правилен избор! Фу! Забравете.
— Майко! Обеща да опиташ. Дори не си го видяла още.
— Не е необходимо.
— Следващата възможност ще е Джон Глендън Станфорд — каза Шарън. — Той е на около осемдесет и осем години, но не можах да намеря снимка.
— Чудесно. С единия крак е в гроба, а с другия е стъпил на бананова кора. Представям си на какво прилича — каза Брус от вратата. С Тод бяха донесли грим, сешоари, четки и Бог знае още какво. Готвеха се да направят генерална репетиция.
Шарън не му обърна внимание.
— Последен, но не най-маловажен, е Робърт Химелфарб. Той е по-млад от Станфорд, но състоянието му е по-малко.
— Добре, аз наистина трябва да… — заговори Филис.
— Нали искаш да уредим живота си? — прекъсна я Брус. — В такъв случай ни трябва влиянието на баща като тези.
— Ами внуци? — обади се Сиг и също засвири на струната на вината. Понякога Брус беше хитър. — Когато бяхме деца, ти не беше с нас. Сега ще дойдеш на бала и ще се запознаеш с този човек.
Филис въздъхна.
— Какво трябва да направя?
— Извади портфейла — нареди Сиг. Магията вече действаше, подготовката трябваше да започне.
— Да преговорим. Какво е „конзола“? — попита Брус.
Филис затвори очи.
— Кръстоска между кон и кола.
— Стига, мамо. Съсредоточи се. — Шарън бе подготвяла майка си на архитектурни теми цяла сутрин. — Конзолата е каменен или дървен ъгъл, който стърчи от стената и крепи корниз или перваз.
— Хубаво. Щом го казваш… — Филис сви рамене.
— Какво е еркер?
— Нещо като еклер? Или братовчед на конзолата?
— Майко! Как смяташ да впечатлиш господин Кринц, ако нямаш понятие от архитектура?
— Със скъпата си прическа — отвърна Филис.
— Какво е „Баухаус“? — продължи Шарън безмилостно.
— Конзоли, еркери и баухауси с фиде… това е любимото ми битие — изпя Филис като в мюзикъл, но Шарън дори не се усмихна. За Филис бе безкрайна мистерия как така е успяла да отгледа дъщеря, дотолкова лишена от чувство за хумор.
— Ще престанеш ли? Ще опиташ ли поне малко да се съсредоточиш? — простена Шарън, изгубила търпение. — Ето портфейла със сградите му. Би ли си направила труда поне да ги разгледаш?
— Сгради? Приличат на разтопен сладолед.
— Още нещо. Кринц обича операта. Фанатично.
— Зарежи това. Няма да отида на опера — отсече Филис намръщено.
— Сега имаш представа какво ми мина през главата — обади се Брус, докато с Тод изпразваха чантите си. Филис се постара да се усмихне на момчето приветливо. Беше симпатично. Какво значение имаше, че не е успяло? От него щеше да стане добра съпруга за Брус, а с фотография можеше да се занимава като хоби.
— Време е за генералната репетиция — обяви Брус. — Тод ще помага.
Беше събота вечерта, почти часът X. Сиг се разхождаше нервно и очакваше появата на майка си. Шарън седеше на канапето и ядеше кашу с шепи. Не трябваше да правим това, мислеше си Сиг. Нелепо е. Пилея време и пари.
— Не сте ли почти готови най-после? — извика тя от банята за петдесети път, както й се струваше.
— Почти — пропя в отговор Тод. Сиг приглади полата на роклята си. С това крачене напред-назад краката щяха да я заболят и тя щеше да се превърне в сбръчкан ужас още преди да стигнат до бала.
— Не разбирам защо да не мога да дойда — каза Шарън с укор, след като натъпка още една шепа кашу в устата си.
Трябва да са поне хиляда калории, помисли си Сиг. Шарън беше невъзможна. Сиг погледна часовника си.
— Ще закъснеем! — извика тя.
— Това сега е модерно — отвърна Брус, влезе в стаята, обърна се назад и пропя: — Та-та-та!
— О, Боже!
Появи се Филис Герономос. Сиг се вторачи с изцъклени очи, като Сюзън Сарандън. Шарън остави челюстта си да увисне.
— Ти ли си майка ми? — попита тя.
Филис направи бавен пирует.
— Готова съм за близкия план, господин Де Мил — каза тя и Тод й направи снимка. Сатененото сако с тясната рокля отдолу бяха в неопределен цвят, нещо средно между светлосиньо, лила и сиво. Когато се завъртя, финият блясък на скъпите тъкани пролича абсолютно дискретно. Някога русата, стърчаща коса на Филис сега бе прибрана в елегантен сребрист кок. Безупречният й грим сякаш не съществуваше. Вместо това блясъкът на кожата й съперничеше на този на тоалета. Вместо обичайните тюркоазни сенки за очи и контрастиращото с тях синкаво червеникаво червило, над очите й сега имаше едва забележим червеникав оттенък, който бе толкова естествен, че би могъл да се сбърка с естествения й цвят — ако изобщо имаше такъв.