Устните й блестяха, но със свеж, младежки блясък. Около шията й имаше голяма, много голяма двойна огърлица от сиви перли, която прикриваше някои от все още личащите поражения на времето. Единственият блик идваше от диамантената закопчалка, която носеше елегантно малко встрани и съответните обеци, които потрепваха край лицето й.
— О, Боже! — повтори Сиг. Успя да откъсне очи от видението и погледна Брус, който се перчеше гордо зад Филис. — Ти си гений — каза му тя. Той се изчерви, но Сиг бе твърде впечатлена от майка си, за да забележи.
Краката на Филис бяха обути в някаква вълшебна мрежеста коприна, която сякаш попиваше гланца на сакото и роклята и прикриваше разширените вени. Обувките придаваха цялост на гледката — женствени и елегантни сандали с множество ивици, те бяха едновременно секси и видимо скъпи.
— „Бланикс“ ли са? — попита Сиг с удивление. Шестстотин долара чифта.
— Човек може да окуцее от тях — призна Филис. — Чувствам се като спънат кон.
Брус си придаде вид на кинозвезда.
— Прилича на Одри Хепбърн в „Моята прекрасна лейди“. Красива е, но говори като каруцар.
— Чудесно отношение към майка — оплака се Филис добродушно и отиде до масичката, върху която беше дамската й чантичка.
Дори и в походката й се забелязваше някаква промяна, напомняща „Пигмалион“. Дали заради обувките? — питаше се Сиг. — Или ходеше по друг начин, защото се чувстваше по друг начин? Филис почти… се плъзгаше.
— Можеш ли да постигнеш същото с мен? — попита тя Брус. — Ако го направиш, може и да се запозная с някой свестен мъж.
Брус кимна ентусиазирано.
— Ами с мен? — обади се Шарън, най-после излязла от транса.
— Невъзможно — отвърна Брус. — Аз съм художник, не магьосник.
— Брус, бъди мил — предупреди го майка му. Взе чантичката и се обърна към най-голямата си дъщеря: — Прекалено строга си. Полата ти трябва да е малко по-къса. — Вторачи се право в очите й. — Освен това никога не трябва да носиш бяло горе и черно долу, когато си на среща. Ще те объркат с прислугата.
Сиг погледна черно-белия си костюм „Мошино“. Понякога направо й идваше да удуши майка си!
— Е, а сега какво? — попита Филис.
— Сега отвеждаме Пепеляшка на бала, за да се срещне с принца — отвърна Брус.
Десет
— Моминското ми име беше Стейн. Представяте ли си? Филис Стейн.
Архитектът не се усмихна.
— Известната фамилия от Синсинати? Построих им жилище. Имаха кораби.
— Не. Известната фамилия от джунглата. Те имаха предимно неприятности.
— Извинете? — отвърна Бърнард Кринц. Изглеждаше озадачен.
Филис погледна тавана.
— Това беше шега, Бърни.
— Бърнард — поправи я той.
Сиг помръдна неспокойно на стола си. Зимният бал на чудесата бе превърнал и без това красивата голяма бална зала на хотел „Плаза“ във виенска коледна картичка. Полилеите бяха окичени с изкуствени ледени висулки, по масите имаше миниатюрни ледени пързалки с кънкьори, оркестърът свиреше само валсове. Нищо друго обаче не вървеше както трябва. Сиг седеше от другата страна на архитекта, целта им, и вече й бе ясно, че вечерта не се развива според надеждите й. Бяха пристигнали в „Плаза“, бяха заели местата си и се бяха погрижили Филис да седне до Кринц, който бе дошъл сам. Разговорът досега обаче се състоеше предимно от неоценени шеги и общо неразбиране.
— Значи, Бърни, реши да се пенсионираш рано, а? — попита Филис, а Сиг пребледня.
— Бърнард — поправи я Кринц отново. — Предпочитам да ме наричат Бърнард.
— Защо? — попита Филис. — Да си говорим честно. Бърни не е най-великото, но Бърнард… Това едва ли е име, което една жена би извикала, когато е обладана от страст.
Бърнард Кринц демонстративно се обърна към Сиг, която се опита да спаси каквото може.
— Майка ми толкова се възхищава от подхода ви! — каза тя. Кринц дори не премигна. — Притежава наистина голям портфейл с… — изломоти веднага след това, защото чувстваше, че трябва да продължи. — Най-добрият приятел на брат ми подготвя албум за някои от проектите ви… — Искаше да му каже, че майка й има колекция от снимки на негови сгради, но й попречи Уолстрийт. Кринц не разбра и веднага се обърна към Филис.