— О, значи опитвате на пазара, а? Аз съм омагьосан от него.
— Да опитвам? Не. Купувам каквото ми трябва и се махам.
— Значи обичате да плувате в мътни води?
— За пазар ли говорим или за свинщини? — попита Филис, объркана за момент.
— Имах предвид портфейла ви.
Тя сви рамене.
— О, това ли? Децата ми го попълниха. Дори не знам какво има вътре.
— Така ли? Не мисля, че това е добър подход. Вие очевидно имате вкус и чувство за стил. Роклята ви от Лакроа ли е? Те не са евтини. — Замълча за момент. — Знаете ли, мнозина смятат, че хората, които се занимават с приложими в практиката изкуства, не могат да бъдат практични сами за себе си. Аз обаче се гордея с печелившите инвестиции, които съм направил. Не твърдя, че съм професионалист, но с удоволствие бих хвърлил един поглед на портфейла ви, ако нямате нищо против.
— Забрави — каза Филис и в този момент Брус, седнал от другата й страна, я сръга с палец малко под съвършено изрязания ръкав на роклята й. Наведе се пред нея и се обърна към Кринц:
— Знаете ли, мама наистина би се зарадвала. Винаги сме й казвали, че трябва да проявява малко повече интерес към пазара.
— Кога си ми казвал такова нещо? Тъкмо ти ме уверяваше, че трябва да изхвърлям купоните от акциите.
— Да изхвърляте купоните? — попита Бърнард, искрено смутен. — Боже мой, наистина се нуждаете от малко помощ.
— Това казват и децата ми. „Имаш нужда от помощ.“
Някакъв хубав възрастен мъж от другата страна на масата се изсмя. Вероятно беше на около седемдесет, но имаше слънчев загар, гъста бяла коса, сини очи, благороден профил и, както забеляза Сиг, беше с много руса млада жена, която сякаш нямаше и двайсет. Филис присви очи и се вторачи в него и в младата му компаньонка.
— Надявам се да е ваша дъщеря — каза тя силно.
— Не е — отвърна мъжът насмешливо.
— Познавате ли се? — попита Бърнард. Филис поклати глава. — Позволете. Това е Пол Кушинг. Приятели сме отдавна. Построих сградата на корпорацията му. Възможно е да поискат още една. — Прокашля се. — Пол, това е Филис Стейн.
Пол Кушинг се засмя.
— Досещах се.
— Виждаш ли! Какво име! — възкликна Филис. — Трябваше да се омъжа. Не поради обичайните причини, а за да имам друго име. Не че „Герономос“ е голяма придобивка. Звучи като че ли се готвя за парашутен скок. Кой ти знаеше едно време, че можеш да отидеш в общината и да си смениш името само за двайсет и пет долара? — Погледна Кушинг презрително. — Виждали ли сте акта за раждане на младата дама?
Сиг имаше чувството, че всеки момент ще експлодира, но, за щастие, Бърнард Кринц се опита да заглади положението.
— Господин Кушинг е бившият президент и председател на „Уедъръл Индъстриз“. — Сниши дискретно глас и добави: — Той също е вдовец.
— Е, аз пък съм Филис Герономос — каза тя на Кушинг. — Бивш президент на Дамския клуб по канаста от остров Търнбъри. Вдовица на Айра Герономос. А коя е малката приятелка?
Момичето до Кушинг вдигна очи и се изкиска.
— Аз съм Уенди. Уенди…
— Само Уенди — прекъсна я Пол Кушинг, който явно бе клъвнал стръвта на Филис.
— О-о… Само на малки имена, така ли? — попита Филис язвително.
— На принципа „всеки знае колкото е необходимо“ — отвърна Кушинг спокойно.
— Що за човек сте вие? От тайните служби ли? — Филис изгледа хубавото момиче. — Надявам се само да е навършила осемнайсет, иначе ще загазите, господине.
— Майко — обади се Сиг и по лицето й се разля широка, но неискрена усмивка. — Мисля, че господин Кринц искаше да ти каже нещо.
— А вие как се казвате? — попита Пол Кушинг.
— Сигорни Герономос.
— Твърде стара е за вас — просъска Филис. — Само на половината от вашата възраст.
— Извинете, господин Кушинг — каза Сиг, — майка ми е…
— Майка ви е очарователна — прекъсна я Кушинг елегантно.
Много е хубав, помисли си Сиг, въпреки възрастта му. Бръчките около сините му очи го правеха още по-привлекателен. Нейните собствени вече я караха да мисли за операция. Животът е толкова несправедлив!
— Майка ми е много пряма.
— Това качество ми допада — отвърна Пол Кушинг и погледна младата си компаньонка. — Допада и на внучката ми. — Уенди се изкиска пак. — Вие как смятате, госпожице Герономос? Или трябва да кажа госпожо?
Сиг видя, че Уенди гледа към лявата й ръка. Естествено, не носеше брачна халка, но на четирийсетия си рожден ден, в пристъп на отчаяние, си бе купила фантастичен изумруд. Беше си дала сметка, че никой няма да й купи такова нещо. Смяташе пръстена за инвестиция, а не за глезотия. Все пак, тази инвестиция й доставяше радост. Обичаше го и за миг потъна в дълбоки мисли.