— Госпожица — каза тя. — И съм брокер.
— Е, значи имам късмет. Търся си нов апартамент.
— Не такъв брокер. — Ентусиазмът й се изпари. Брокерите на недвижими имоти бяха малоумни. Той не го ли знаеше? Сиг положи всички усилия да поддържа разговора. Заговори за театралната постановка, която бе гледала наскоро, спомена и за последните тенденции на пазара. Накара Уенди, младото момиче, да разкаже за фигурното си пързаляне. От време на време правеше отчаяни намеци, че майка й обича да танцува, каза, че в Палм Бийч, където прекарала лятото, правела само това, но никой не клъвна.
През цялото време Бърнард Кринц разговаряше с Брус. Поне помага, помисли си Сиг с известно облекчение, когато сервираха кафето. Тогава, точно когато бе започнала да се отпуска, се случи нещо странно. Към масата им се приближи някакъв непознат и покани Филис на танц.
— С удоволствие, Монти — отвърна тя.
Брус и Сиг се спогледаха изненадано. Възрастният мъж беше нисък и топчест. Костюмът му приличаше на донесен от друга епоха.
— Кой е той? — попита Сиг майка си, когато тя стана.
— О, това е Монти. Монти Дънлийд. Този, за когото ви говорих. От самолета.
Филис се отдалечи със стария перко.
— Човекът от самолета? — попита Брус. — Какъв човек?
Сиг стана и разпери ръце в неведение. Покрай масата мина дебела жена със скъп тоалет и мушна в дланта й празна чаша.
— Видя ли? — извика Филис със задоволство, когато стигна до дансинга. — Помисли те за прислужничка.
Преди Сиг да успее да реагира, Пол Кушинг й каза:
— Тъкмо исках да поканя майка ви на танц, но ме изпревариха. След като внучката ми не умее да танцува валс, бих ли могъл да предизвикам вашия интерес?
Говореше нещо за танцуване. Сиг се смути. Остави чашата.
— Моят интерес? — попита тя.
Брус я сбута и прошепна:
— Вземи му телефона. Подкрепа за мама. Може да ни е от полза.
— С удоволствие. — Сиг се усмихна на господин Кушинг, но изпитваше странна неохота. Кушинг й се усмихваше и напредваше към нея.
— Не ни е нужен за мама — просъска тя към Брус. — Вече имаме Бърни.
— Не мисля, че ще се получи — каза й Брус, когато тя стана.
— Не бъди толкова черноглед — укори го Сиг.
— Не съм черноглед — отвърна Брус. — Просто съм сигурен.
— Откъде си толкова сигурен? — попита тя през рамо, когато Пол Кушинг я поведе.
Брус се усмихна.
— Бърнард току-що покани мен на танц.
Единайсет
— Казах ви, че е глупаво — поклати глава Шарън и мушна един пелмен с прекалено много сирене в устата си. Хранеха се в една закусвалня недалеч от нюйоркската Централна гара, за да е по-удобно на Шарън, защото тя бе дошла с влака от Уестчестър, за да научи новините от бала предната вечер. Гарата бе обсадена от живеещите в предградията тълпи, дошли да пазаруват за Коледа. Мястото на срещата беше кошмарно, защото беше неудобно както за Брус, така и за Сиг, а освен това и храната беше лоша.
— Не можете да действате с мама като с нормален човек — продължи Шарън. — Тя не е нормална. Не мога да повярвам, че не сте я показали и на други. Кой още беше там?
— Ти се опитай да управляваш това родео! — тросна се Сиг. — Ние сме фалирали.
Имаше ли някаква полза? Защо да се оплаква и обяснява? Винаги я бяха смятали за торба с пари, безкраен източник на финанси.
— Мисля, че е време да се откажем от проекта. Трябва да съм била луда, когато се захванах с него. Не знам колко дължа в „Пиер“ досега. — Погледна Брус кисело. — Да не говорим за тоалети и обувки, благодаря ти много. — Щеше да се наложи да сподели с тях, макар и за сметка на гордостта й, какво е финансовото й състояние. Пое дълбоко дъх. — Трябва да знаете, че след последния борсов крах нещата са… тъмносиви. Осемдесетте години минаха. При мен идват все по-малко инвеститори. Слава богу, не съм престанала да печеля пари за тях, но броят им непрекъснато намалява, а това означава, че получавам все по-малко комисионни.
— Да, да, знаем тези неща — каза Брус небрежно.
— Изслушай ме, невеж всезнайко! — просъска Сиг със стиснати зъби. — Не беше нужно да пръскаш осем хиляди долара, за да облечеш мама. Тя дори не го оцени по достойнство. Не мога да плащам за всичко това още дълго. До Коледа ще трябва да я извадя от онзи апартамент. Къде ще отиде тогава, а? При теб ли, а, Брус? — Попита го гадно. Той се стресна. Шарън се изкиска от притеснението му.