— Или пък при теб? — Сиг се обърна към Шарън, която видимо помръкна и извърна лице. — Набелязахме съвършената цел. Бърнард Кринц. Похарчих по триста долара на човек, само за да седнем до него на този тъп бал. Мислех си, че бихме могли да попаднем на някакъв спасителен вариант… Шарън, все едно, проучи Пол Кушинг… но майка ни сама да намери вариант, при това толкова неподходящ… това вече е прекалено. Този човек е скапаняк, но поне е хетеросексуален. Не беше толкова неподходящ, Шарън, по дяволите!
Брус въздъхна.
— Шарън, не знаеше ли, че Бърни е обратен? Не беше ли написано в „Кой кой е?“, не го ли откри по Интернет или нещо такова?
— Реших, че след като веднъж е бил женен, нищо не пречи да се ожени пак — отвърна Шарън войнствено.
— Но не за мама. Не за нашата майка — въздъхна Сиг горчиво. — Тя дори не направи опит да ни помогне. Ние направихме прическата й, купихме й тоалета. Дори обувките. А тя разкара Бърнард моментално.
— Бърни — поправи я Брус.
Сиг хвърли на брат си убийствен поглед.
— Разкара го още в самото начало. Озъби се и на Пол Кушинг. След това, дори и да бяхме намерили друг кандидат, нямаше да постигнем нищо, защото тя изразходва времето — и парите ми — в танци с някакъв идиот с костюм отпреди войната през 1812 година. — Млъкна и разтри слепоочията си. — Слагам край на тази история — добави след малко. — Безсмислено е.
— Пол Кушинг? — обади се Шарън. — Това не беше ли президентът на „Уедъръл“?
— Все едно е, дори да беше президент на Чехословакия — каза Брус. — Тя го обвини в блудство с малолетна. Типичните й брътвежи. Той не хареса мама. — Въздъхна. — Би могъл да се присъедини към клуба на ненавиждащите я. Това е една голяма, многобройна организация.
— О, не знам, Брус. Стори ми се, че събуди интереса му — възрази Сиг.
— Не можеш ли да слезеш на земята? — попита я Брус.
— А ти не можеш ли да се опиташ да помогнеш, да си практичен и полезен? Нещата, които трябва да съм аз! — озъби му се Сиг.
— Вопли на мъченица ли чувам? — попита Брус и започна да припява под нос: — Казвам се Сиг, мъченица велика, и животът ми е смрад, майка ми ме изтезава, а аз съм като в ад. Все пари аз давам, все пари, пари, пари, а никой не ме обича, ох, колко ме боли!
Сиг го изгледа кръвнишки над гетинаксовата маса и той остави двете солници, които бе взел, за да отмерва ритъма. За пълна изненада на Брус и Шари, очите на сестра им се напълниха със сълзи, които преляха от миглите и потекоха по внимателно напудрените й скули. След миг тя се разрида.
— Какво ще правим сега? — попита тя. — Няма възможност мама да остане дълго в „Пиер“, а не може да отиде и на хотел. — Подсмръкна и опита да се овладее. — Няма да е честно спрямо квартала. Не мога да си позволя да й наема апартамент. Никой от нас не я иска при себе си. Планът се провали! — Пак се разрида.
В миг Брус и Шарън застанаха до нея. Шарън й подаде книжна кърпичка. Брус я потупа по ръката.
— Просто не мога повече — продължи да плаче Сиг. — До шия съм затънала в дългове. Комисионните ми са почти на нула. Не смея да използвам платинената си кредитна карта, защото няма да мога да платя вноската в края на месеца. Трябва да продам апартамента си и да заложа изумрудения си пръстен. — Взе книжната кърпичка от Шарън, сложи я на носа си и хлъцна.
Шарън и Брус се спогледаха в един от редките моменти на съпричастност.
— Разорена си, а? Така ли? — прошепна Брус. Цял живот я слушаха да се жалва за пари.
— Знаем какви усилия полагаш — каза Шарън утешително. — Оценяваме ги. Съжалявам за Бърнард.
— Данните ни бяха от дните, когато обратните не излизаха от тоалетните — добави Брус. — Сега е признал. Вече не се крие.
— Мама би могла да се постарае поне малко. Поне малко! — избухна Сиг гневно и избърса очите и разваления си грим. — Поне би могла да опита с Бърнард, за бога. Не беше нужно да се прави на всеобщ враг!
— Би могла, не би могла… важното е, че не го направи — отбеляза Брус.
— И отгоре на всичко, цяла вечер да си приказва с някакъв си мизерен шеф на благотворителна организация! Някакъв си нещастник с костюм като на Лесли Хауард през трийсет и девета година!
— Как му беше името? — попита Шарън. — Монти какъв?
— Боже, не помня. Напомняше водещ на телевизионна игра или фризьор — каза Брус.