— Трябваше да се махна — отговори Силвия.
— Да се махнеш? От какво да се махнеш?
— Не можах да понеса напрежението.
— Какво напрежение? Кой те е безпокоил?
— Айра. Мъжът ти. Знаеш го какъв е понякога. Винаги, когато го посещавах, го чувах да казва само: „Силвия, Ню Йорк е самотен и опасен град“.
— Айра не може да говори. Мъртъв е.
Силвия махна с ръка.
— Знаеш какво имам предвид.
— Не ме заплашва нищо и не съм самотна, в точния смисъл.
Силвия стана от креслото, сякаш беше алуминиевият шезлонг в „Пайнхърст“. Отиде бавно до открехнатата врата на спалнята. Кимна.
— Не ми казвай, че си… знаеш.
— Разбира се, че не. Поне засега.
— А да не би да мислиш за това? Ха!
— Мисля.
— Ха! — повтори Силвия и се огледа. — Хубаво местенце.
Филис кимна, сякаш бе свикнала с обстановката.
— Децата настояха — каза тя. — Искаш ли да го обиколиш?
— Не бих отказала — отвърна Силвия.
Филис отвори вратата към спалнята, показа на Силвия величественото легло, огромните шкафове, четирите телефона, разкошната, покрита с огледала и мрамор баня.
— Защо наистина си тук? — попита Филис, докато Силвия тършуваше сред принадлежностите за къпане и шампоаните върху тоалетката.
Силвия погледна в огледалото, после надолу, към фланелката, издутия си корем, сандалите (макар че сега те бяха допълнени, това е точната дума, с чифт дебели червени чорапи).
— Не исках да прекарам почивните дни сама — призна Силвия много тихо. — Не още веднъж.
— Нали децата ти щяха да дойдат от Синсинати?
— Щяха. После нямаше. Снаха ми се разболя.
— Ха! Ако вярваш на това, искам да ти продам стария си зъбен мост.
— Пак ли имаш проблеми със зъбите? — попита угрижено буквалната Силвия.
Горката, помисли си Филис. Снаха й я ненавиждаше, а синът й позволяваше това.
— Да се върна ли? — попита Силвия с изтънял глас. — Не искам да ти се натрапвам.
— Разбира се, че не. Добре дошла си. Децата ще се зарадват. — О-ха-а-а. Това беше сериозна по мащабите си измама, но пък и никой не биваше да прекарва почивните дни сам. — Силвия, излез от банята. Седни на канапето. Или, може би, искаш да легнеш в леглото?
Силвия поклати отрицателно глава и седна на стола с права облегалка, който беше до масичката за чай.
— Тук е добре — каза тя и се намести вдървено.
— Искаш ли да закусиш?
— Не. Хапнах поничка на летището. Не искам да ти създавам проблеми, Филис. Мога да отида някъде другаде.
— Къде? — попита Филис. — В хотел? Знаеш ли колко са скъпи хотелите тук? Така или иначе, хотелите са претъпкани заради Коледа. — Ако бе готова да харчи пари, Силвия наистина бе отчаяна. — Слушай — продължи Филис, — ще се обадя на рум сървис. Ще си поръчам препечени филийки, ще поръчам и за теб. С кафе и прясно изстискан портокалов сок. Тук е по-добър от онзи във Флорида. Не знам как го правят.
Филис вдигна слушалката.
— Мога ли да ви помогна, госпожо Герономос? — попита някакъв глас. Струваше й се чудно, че персоналът на хотела знае името й и всичко останало за нея. Беше тук само от пет дни.
— Закуска за двама — отговори Филис с известно смущение. Като че ли криеше нещо. Като че ли… — Една приятелка дойде да ме види — обясни тя. Служителят не реагира.
— Не е ли скъпо? — попита Силвия. — С рум сървис и така нататък? В „Хауард Джонсън“ за това искат по два долара и половина допълнително.
Филис само поклати глава.
— Тук не вземат допълнително.
Не, не вземаха допълнително, защото цените и без това бяха астрономически. Щеше да плати сама. Сюзън не беше длъжна да плаща всичко. За момент, докато гледаше мрачното изражение на приятелката си, й стана все едно дали ще й поискат цялата месечна пенсия.
— Силвия, понякога животът има нужда от украшения — каза Филис. — В края на краищата това е първото ти посещение в Манхатън от години, нали? — Силвия бе живяла в Куинс, но не беше чак такава космополитка. — Не си идвала тук, нали?
— Идвала съм — отвърна Силвия. — Идвала съм със сестра си, малко след войната.
За Силвия съществуваше само една война — Втората световна. Нямаше Корея, нито Виетнам, нито „Пустинна буря“.
— Е, оттогава нещата малко се промениха — каза Силвия и отново вдигна слушалката.
— Да, госпожо Герономос? — попита гласът. — Нещо друго?