— Да, моля — отговори Филис. — Бутилка шампанско. Ще си устроим парти.
Дванайсет
Дата: 9/12/1996
от: Sharon@missioncontrol.com
до: sis@sigmonde.com
„Сиг, все още не съм свършила всичко, но Монтеги Дънлийд е записан като един от десетимата най-богати хора в Англия във Форбс Интернешънъл за 1981 г. Роден е в Глазгоу през 1921 г. Хитър шотландец. Спечелил е по-голямата част от парите си от авиолинии през седемдесетте. Притежава по-голямата част от Монтана. Бил е женен в продължение на двайсет и шест години за една от наследниците на Гинес, но тя е починала през 89-та. Няма деца…“
Съобщението по електронната поща продължаваше, но за Сиг това не беше нужно. Невероятно. Филис бе успяла, някак си, да се запознае и да се сприятели с богат дъртак сама. Сви рамене. Иди, че разбери.
Тази понеделнишка сутрин Сиг се чувстваше зле, както повечето понеделнишки сутрини през последните няколко месеца. Пазарът беше нервен — тя също. Един от дилърите й бе изял главата и тя забеляза, че ограниченият достъп до позициите му е вдигнат случайно (и незаконно). За да се поправи грешката, тя и някой от служителите трябваше да пропилеят цяла сутрин, без никаква печалба. Сега, тук, на екрана на терминала пред очите й се появи първата истинска коледна честитка. Взе телефона и набра номера на Брус.
— Хюстън? — каза му тя, когато той вдигна слушалката. — Готови сме за старт.
— Да не би пак да си гледала Том Ханкс, сестрице моя? Той вече е щастливо женен. Забрави „Аполо 13“. — Изпъшка. — Не трябваше да се доверявам на Шарън. Знаеш ли колко време ми отне, докато оправя мама за тъпия бал в събота вечер? После се оказа, че Бърнард иска да изпробва роклята й. Знаеш ли, че смахнатият стар педал ми се обади точно три пъти от снощи?
— Зарежи Бърнард. Имаме по-страстна птичка.
— Знам, че е страстен, само че страстта му е към мен. Не си падам по възрастни мъже.
— Брус, имам предвид Монтеги Дънлийд. Той е по-богат от Господа и излиза с мама.
— Шегуваш се. Е, така или иначе, ще е безполезно. Тя ще провали всичко.
— Ще опитам да я придружавам.
— Какво!?
— Ще излизам с нея, с някого. Така ще я контролирам… е, поне доколкото е възможно.
— Ха! Желая ти късмет. Защо не опиташ да контролираш някое цунами?
— Какво, по дяволите, е цунами?
— Голяма японска приливна вълна, Сиг. Удивително! Ти не знаеш всичко! — Замълча за миг. — Добре. Ще отида в хотела рано. Можеш да опиташ с контрола, но мисля, че е безполезно. Все едно. Радвам се, че на мен се пада лесната задача. Знаеш… когато трябва да накараш свинята да…
— Брус! Тя ти е майка!
— Казах го с най-добри чувства. — Хрумна му нещо. — Както и да е. С кого смяташ да отидеш? Не си имала среща откакто Боб Доул е бил в пубертета.
Сиг реши да заобиколи забележката и я остави без коментар.
— Ще бъда с Филип — отговори тя. Беше скъсала с него, когато й заяви, че връзката им няма бъдеще. Да поиска среща с него би било удар по гордостта й, но й трябваше придружител, а нямаше никой друг.
— Да влезе убития.
— Брус, млъкни и ела в „Пиер“ в три.
Беше осем без петнайсет и апартаментът в „Пиер“ приличаше на връхлетян от цунами — огромното легло беше осеяно с ненужни неща от гардероба като опустошен от стихията бряг. Банята напомняше картина на импресионист — гримове с различни цветове се преливаха един в друг по цялата тоалетна масичка и по пода. Сиг, облечена в строга тъмносиня тясна рокля, се опитваше едновременно да пооправи всекидневната и да слуша караницата на майка си и брат си в банята.
— Няма да си сложа пак тези проклети перли, ала Барбара Буш! — викаше Филис. — Ще заприличам на Нейтън Лейн от „Клетка за птици“.
— Щом няма да приличаш на Джин Хекман, всичко е наред — уверяваше я Брус.
Сиг се опитваше да изчисти около госпожа Кац, която в това време седеше съвършено безучастно. За какво ли си мислеше старата птица? Колко смяташе да остане тук? „Това трябва да е Сюзън, а това трябва да е Брус — бе казала тя, гледайки Тод, който бе по-женственият от двамата. — А това, разбира се, е Шарън.“ „Да, дебелата“, бе отвърнала Шарън.
Сиг плащаше огромна сума, а стаята бе заприличала на бърлога на тийнейджъри. Изрита един плик от „Бергдорф“ под леглото с неподозирана злоба. Следобедът представляваше тричасови непрекъснати спорове. Най-напред Филис искаше да отиде така, както е. След това се бе съгласила да се облече, но не искаше и да чуе за каквото и да било присъствие на Сиг. Най-накрая Сиг бе успяла да й се наложи, но пък тогава Филис реши да не позволява на Брус да оправи лицето и косата й.