— Не, благодаря, не искам повече — каза Сиг, когато Монти се опита да й налее последното шампанско. — Някои от нас утре са на работа.
Не й се вярваше, но майка й и Монти се спогаждаха отлично. В известен смисъл това не бе необяснимо — и двамата бяха еднакво мръднали.
— И аз не искам — обади се Филис. — Утре ще имам страхотно главоболие.
— Главата не боли от шампанското — обясни Монти, — а от липсата на сексуално удовлетворение.
— Не мисля, че това е сред проблемите ми — отвърна Филис, но в очите й се появи пламъче, което стресна Сиг и накара Монти да стане още по-дързък.
— Без да обясняваме надълго и нашироко, решението на проблема ти се намира в моите гащи — каза той на Филис.
— Слушай, скъпи, може да имам нужда от любов, но нямам нужда да се смея — отговори Филис сдържано. — Защо мъжете си мислят, че който и да било дава пет пари за пенисите им, освен уролога?
— Увереността ми се основава на общественото мнение — ухили се Монти. — Знаеш ли какво е общото между гърмящата змия и четирисантиметровата пишка?
Филис сви рамене.
— Никой не иска да се чука с тях — отговори Монти и пак се изсмя с цяло гърло.
Филис също не се сдържа и се разсмя, но след това се овладя и присви устни.
— Лично аз нямам никакво желание да виждам ничий мъжки троен комплект.
Но отказът й изглежда настърви Монти още повече.
— Никой не ми е казвал „не“ през последните трийсет години — призна той.
— Време е да свикнеш — увери го Филис, но Сиг бе сигурна, че майка й е доста очарована от този недодялан, див шотландец.
Зачуди се докога ще трае късметът им.
Тринайсет
Първата вечер от Ханука дойде и си отиде. От малки сестрите и братът не бяха обръщали голямо внимание на този празник, но сега, след като ги имаше Травис и Джеси, отново започнаха да купуват подаръци. Жалко, мислеше си Сиг, че Ханука, който всяка година се празнуваше на различни дати, никога не се падаше след Коледа — когато би могла да се възползва от намалението в цените. Беше решила тази вечер да покаже апартамента си на Корнелия Уорън, брокер, след това да купи няколко скромни подаръка, да се види с майка си и да посети презряната, но неизбежна коледна вечеря на фирмата й. Тя винаги се превръщаше в тест за издръжливост, но тази година гарантирано щеше да е изпитание с огън. Както обикновено, щеше да се състои в едно от централните заведения, в които сервират скоч и пържоли и които Сиг ненавиждаше.
Излезе от работа рано, взе душ, облече се и изсуши косата си. После изтегли триста долара от банковия автомат край ъгъла. И тръгна в декемврийския полумрак, твърдо решена да свърши каквото трябва.
Четирийсет минути по-късно излезе от „Шварц“ с празни ръце и повече от леко замаяна. Беше видяла кошница с котка и три котенца и реши да я купи за Травис, но после погледна етикета с цената — двеста и седемдесет долара! Джеси обичаше куклите Барби, но вече имаше толкова много, че единствено специалният коледен вариант би могъл да попълни колекцията й, а Сиг нямаше намерение да даде сто двайсет и пет долара за някаква си пластмасова кукла. Кой би могъл да си позволи подобно нещо? Кои са тези хора? Магазинът беше пълен и Сиг, огряна от деликатна зеленикава светлина, напусна с триста непокътнати долара и разбита на пух и прах гордост.
Стори й се някак естествено да измине пеша двете пресечки до „Пиер“. Само за да видя какво прави мама, каза си. Даваше си сметка обаче, че се нуждае от подкрепа и утеха не по-малко, отколкото й се искаше да се измъкне от ситуацията. Майка й не беше от сърдечните и топли хора, а по-скоро напомняше гранит — но точно сега Сиг се нуждаеше от нещо солидно. Когато стигна до апартамента, вече се бе успокоила. И слава богу, защото Филис, както обикновено, бе твърде заета със себе си, за да забележи каквото и да било.
— Какво ще правиш довечера? — попита Сиг, някак тъжно.
— О, ще дойде Монти. Може би ще излезем да хапнем, а може и да поръчаме нещо тук.
Сиг се надяваше да излязат. Вечерята в „Пиер“ можеше да достигне триста долара, при това без вино.