Повечето жени, които Филис познаваше, се обиждаха. Трябваше да го признае — наистина имаше голяма уста. Открай време. И ако успяваше да обиди повечето жени тук, във Флорида, на свой ред те я отегчаваха. Говореха за рецепти, внуци, пазаруване, пак рецепти. Отегчаваха я до смърт. Силвия бе нещо като облекчение. Никакви деца, никакви рецепти, никакви усложнения.
Филис проявяваше интерес към собствените си деца, но не обичаше да се хвали с тях. Проявяваше интерес, защото бяха интересни, а не защото бяха нейни. Сюзън беше брилянтна, Брус беше забележително остроумен, а Шарън… е, нямаше как да не признае, че Шарън приличаше на баща си. Въпреки всичко ги обичаше. Както кралица Бети би трябвало да обича потомството си. Това не означаваше, че одобрява поведението им или пък че те одобряват нейното.
— Значи през празниците ще си с децата. Това е хубаво. — Прозвуча тъжно. — Хубаво е и за тях. — Силвия замълча за миг. — Знаят ли, че отиваш при тях? — попита тя.
Филис мълчеше.
— Не си им казала, така ли? — попита Силвия с укор.
— Още не — призна Филис.
— Трябва да го направиш. Трябва — каза Силвия. Собственият й син бе отказал на поканата й за Деня на благодарността, не бе поканил и нея. — Ако не им кажеш ти, ще го направя аз.
— Да не си посмяла — предупреди Филис.
— Кога ще им кажеш?
— За следващия Пурим — отговори Филис и отвори портичката на парка „Пайнхърст“, за да мине приятелката й.
Две
— Шегуваш се.
— Ще ти се.
— Хайде стига — каза Сиг Герономос пренебрежително. — Това е поредната празна заплаха. Едно от смахнатите неща, които говори, за да ни разиграва за нищо. Помниш ли как си кореспондираше с онази азиатка, за която искаше да те омъжи по обява?
— Сега не се шегува — увери я Брус, брат й. — Тод, ела тук и й кажи, че е истина.
Брус не живееше с Тод, но прекарваха доста време заедно. Винаги, когато Сиг го питаше дали е сериозно, той отбягваше отговора.
— Брус има доказателство — извика Тод в слушалката.
— Какво доказателство?
— Дала е на госпожа Кац камъшитената поставка за списания.
— Поставката за списания? О, Боже! — Сюзън Герономос, понастоящем известна на приятелите и сътрудниците си в бизнеса като Сигорни, без да иска изпусна телефонната слушалка. Тя се удари толкова силно в гранитния плот, че брат й, Брус, трепна от другата страна на линията.
— Какво беше това? Удари ли се?
— Ще ми се. — Сигорни отново бе овладяла телефона. Сега трябваше да овладее себе си. Не й се вярваше, че всичко това се случва наистина… нищо не би могло да е толкова лошо, колкото изглежда… отсъствието кара сърцето да се привързва… твърде много готвачи. Престана. Изглежда полудяваше. Не би могло да е истина. Коледа и майка й идват едновременно? Вече би могла да извади бръснарските ножчета. Сиг погледна елегантната си китка критично. — Значи каза, ей така, че дава поставката за списания?
— Колко повече знам от теб! — пропя Брус в слушалката. — Не ми каза мама. Не е заговор. Обади се госпожа Кац.
— Кога?
— Преди двайсет минути.
— Може мама да я е накарала.
— Обадих се на собственика на къщата. Потвърждава. Освен това тази седмица ще има гаражна разпродажба.
— Гаражна разпродажба? Тя няма гараж, за бога.
— Дворна разпродажба, ливадна разпродажба, каквото искаш. Сигорни, да не играем на думи точно сега. Истина е. Какво ще правим?
Сигорни опита да възвърне част от самообладанието си.
— Какво ти каза госпожа Кац? Точно. Дума по дума.
— Че мама напуска Флорида завинаги. Че взема нещата си и се мести в Ню Йорк. Днес си купува билет. Иска да пристигне в сряда.
— В сряда! Това е само след шест дни!
— Ммм. Умееш да броиш, Сиг. Затова печелиш толкова пари. Всъщност, дните са пет, ако не броим…
— Не бъди толкова педантичен, Брус. И сарказмът никак не е уместен точно сега. След сряда на плещите ни ще легне повече, отколкото можем да понесем. — Сигорни забарабани по плота. Майка й отново да живее в Ню Йорк. Да й се обажда. Да гледа в шкафовете й. Да коментира. Да критикува. Боже! Страхът стегна гърдите й като сутиен. — Брус, това е краят на живота такъв, какъвто го познаваме. Как можем да я спрем?
— Хммм. — Замълча и се замисли. Брус беше умен. Може би щеше да измисли решение. — Какво ще кажеш за малко пластичен експлозив в багажното отделение? Ще лишим от живот множество невинни хора, но пък, както знаем, това е малка цена.