— Как се играят тези игри? — попита Монти, видимо заинтригуван. — В Глазгоу не ги знаехме.
Сиг извърна очи от гръдния му кош. Вратът му висеше като обеци на кокошка под брадичката и се сливаше с торса на място, което Сиг не искаше да види. Беше зле избръснат, веждите му бяха по-разрошени от тези на Бруки Шийлдс в урагана. Остаряването беше нещо ужасно. Това бе отвратително разложение, унижение за плътта.
Сиг си обеща да удвои аеробиката и да отслабне с два килограма. Никога нямаше да позволи собствената й плът да увисне, кожата й да заприлича на торба, краката й да се тътрят. По-скоро щеше да умре. Погледна майка си.
— А как мина твоята вечер? — попита я Филис.
Четиринайсет
Силвия Кац се бе проснала като купчина върху канапето с чаша аспирин в ръка, опряла пластмасова торбичка с лед на челото си. Филис не можа да не се усмихне, макар и да направи опит да го скрие. Цената на греха беше твърде висока за Силвия, но подобренията в характера й, предизвикани от алкохола, поне според Филис, си го заслужаваха. Предишната вечер приятелката й се бе показала в нова светлина и Филис я бе харесала. Подозираше, че Монти и Бърнард Кринц бяха още по-доволни.
— По-добре започвай да се готвиш за рождения си ден. — Силвия отново сложи торбичката с лед на челото си. — Те ще устроят голямо празненство.
— Е, и? — попита Филис с коварна усмивка. — Искаш ли пържени яйца със сирене за обяд? Или нещо друго? Омлетите са фантастични.
— О, гадост! Сигурно ме хваща грип — отвърна Силвия. — Дори и от филийка препечен хляб ще… — Потрепери.
— Може би имаш сутрешна болест.
— Каква шегаджийка.
— Кой се шегува? Миналата нощ си прекара чудесно, нали? Гаврътна три уискита.
— Не си спомням всичко, но мисля, че аз и Монти губехме.
— Мисля, че сте си лика-прилика — каза Филис.
— Не бъди отвратителна. Така или иначе, той е твой приятел.
Филис сви рамене. Беше странно — Монти бе плешив и непривлекателен. Пиеше прекалено много, а обсипаният му с капиляри нос го доказваше. Беше нисък и имаше шкембенце. Когато обаче свали ризата си, Филис почувства някакво… Е, не беше в състояние да каже точно какво, дори и пред себе си. Гърдите му бяха покрити с къдрави бели косми. Гърдите му бяха големи почти колкото нейните. Въпреки всичко Филис не преставаше да се пита какво ли би почувствала, ако притисне торса си към неговия.
— Извинявай, не е моя работа, но…
Винаги, когато Силвия се канеше нещо, което изобщо не е нейна работа, да стане нейна работа, започваше с тези думи. Филис се усмихна. Безкрайното й търпение към откровеността и тъпотата на Силвия бе изумително, а в същото време не бе в състояние да понесе и най-малката глупост от страна на Сюзън и Шарън. Защо?
Силвия се прокашля със звука, който издаваше съдомиялната й машина, преди да се повреди.
— Ако продължиш да се срещаш с него, с този Монти, особено късно през нощта, знаеш ли какво ще си помисли?
— Че съм вампир? — попита Филис.
— Шегуваш се. Вечно се шегуваш. Добре, ще ти кажа нещо и при това съвсем сериозно. Ще си помисли, че си го търсиш и после ще съжаляваш. Всичко ще свърши със сълзи.
— Че си го търся? — Филис се зачуди дали Силвия не е подслушала плановете на децата й за Монти. — Какво си търся?
— Знаеш — сниши глас Силвия. — С-Е-К-С — произнесе тя буква по буква.
— Е, и какво?
— Какво ли? Може да поиска от теб да го направиш, ето какво. Оскар Бърнстейн е поискал от Натали Шварц да го направят, след като са излизали заедно само един месец. Тя ми го каза. Беше ужасена. Най-напред мушнал език в устата й. След това поискал от нея да… — Силвия отново сниши глас и се наведе напред. Наложи се да отпие малко от аспирина, за да възвърне силите си. — Поискал от нея да целуне птичката му! — прошепна и се отпусна на канапето. — Гр-гр-гр — задави се тя.
— Слушай, Силвия, Монти вече мушна езика си в устата ми.
— Виждаш ли? Знаех си! Нали ти казах? Боже мой! Трябва да сложиш край на това веднага. Той не е като Бърнард. Бърнард е истински джентълмен, а Монти… Мисля, че е сложил нещо в питиетата ни.
— Така ли? — попита Филис.
Силвия обаче гледаше на всичко това съвсем сериозно.
— Все още не е късно. Отрежи го, докато е време. — Силвия се надигна и притисна чантата към гърдите си. — Обеди. През деня. Нищо на тъмно. В противен случай започват да си мислят разни неща. Мъжете, имам предвид.