Филис поклати глава.
— Аз съм тази, която си мисли разни неща, Силвия. Хареса ми, когато ме целуна.
— С език? Целунал те е с език и ти е харесало!? Хайде, съвземи се. Не полудявай! Да не би да си прояла охлюви и други гадости също така? Филис, предупреждавам те, това е игра с кибрит. Какво ще направиш, когато поиска да си легнеш с него?
— Да си легна? — Филис се засмя. — Трябва да го доживея. Силвия. Аз искам да правя секс с него. — Още докато го казваше, си даде сметка, че е истина.
— Аз харесвах Сид — обади се Силвия. — Това обаче не означава, че се радвах, когато…
Филис замълча. Знаеше, че се различава от повечето жени, но сега, в присъствието на Силвия Кац, пропастта се превърна в бездна.
— Какво точно искаш да ми кажеш? Че не ти е харесвало да правиш секс с мъжа си?
— А на кого би му харесало? Онова нещо… беше пурпурно. Останалата му част беше сбръчкана, висеше и се люлееше като брадичката на президента Никсън. — Силвия потрепери и допи аспирина. — Спомняш ли си как трепереше челюстта му, когато говореше? Трябваше да го свалят само заради това. Всеки път, когато погледнех президента, си мислех за Сид и неговия… — Силвия направи гримаса. — Защо им е на мъжете да показват това нещо на когото и да било? Има си причина да ги наричат срамни части.
Филис си помисли за Монти и за начина, по който държеше раменете и кръста й, докато танцуваха. Биваше го. Винаги бе чувствала, че това е признак за… възможности. Не че някога бе изпробвала предположението си. Не беше спала с никого, освен с Айра. Мисълта обаче се въртеше в ума й. Не често. Всъщност, само веднъж, когато бяха на почивка с Кити и Норман Стайнбърг и тя си бе помислила, че Норман е… заинтригуван.
Айра никога не бе танцувал добре и изобщо бе престанал да танцува дълго преди проблемите със сърцето. Веднъж, след като му съобщиха диагнозата, вече нямаше никакви шегички. Кога му я бяха съобщили? Филис се замисли за миг кога за последен път се бе любила с Айра. Със сигурност не през това десетилетие. Не беше сигурна дали й се беше случвало и през осемдесетте.
Доколкото бе в състояние да си спомни, беше през лятото на 1979 година, в Лейк Джордж. Ако тогава знаеше, че ще е за последен път, щеше да обърне повече внимание. Филис въздъхна и си спомни слънчевите лъчи, влизащи през прозореца на хотела, Айра върху нея. Някога й харесваше, когато Айра държеше гърдите й. По онова време те вече бяха увиснали, но той сякаш не обръщаше внимание. Винаги я докосваше много леко, нежно. Когато беше млада, носеше косата си дълга. Айра вадеше фибите една по една, бавно, така че косата й да падне до кръста. Макар и да нямаше кой знае какво въображение, поне беше нежен.
Филис поклати глава. Сега гърдите й стигаха до кръста, а косата й беше къса. Зачуди се какво ли би си помислил за тялото й Монти, който също не беше първи красавец. И какво тя би си помислила за неговото. Филис знаеше как изглежда плътта й и гледката никак не й допадаше. Някак си обаче, когато видя косматите му гърди, когато усещаше как ръката му, сложена на кръста й, властно я движи на дансинга, бе почувствала тръпка на старите места… Изчерви се. Щеше да навърши седемдесет. Каза си, че е нелепо да мисли за такива работи, да се чувства така на тази възраст. Но беше хубаво.
Погледна приятелката си Силвия от другата страна на бездната, широка почти колкото смъртта. Знаеше, че е смешно да храни подобни чувства, но върховете на гърдите й се стоплиха по начин, за който дори не искаше да си спомня. А там долу, там…
Е, отново се чувстваше жива. Може би беше както преди, а тя чисто и просто не си спомняше. Явно човек не би могъл да забрави това — както карането на велосипед. След това й мина през ум, че никога не се бе научила да кара велосипед и се усмихна. Харесваше й усещането, беше жалко, че Силвия не разбира. В крайна сметка, какво беше това, ако не самият живот, съсредоточен в три точки на тялото й?
Силвия заговори отново. Филис се помъчи да се съсредоточи. Приятелката й бе по средата на цяла лекция.
— Не е само това. Знаеш, че вече не е безопасно. Би трябвало да мислиш за последиците.
— Какви последици? Сутрешна болест като твоята? Или че може да забременея?
— Много смешно — тросна се Силвия. — Не. Имах предвид, че може да пипнеш СПИН. Може да умреш.
Филис я погледна право в очите.
— Навършвам седемдесет. И без това ще умра, Силвия — каза тя. — Струва ми се обаче, че преди това трябва да поживея още малко.
Шарън и Сиг отидоха в „Пиер“, за да вземат госпожа Кац и да я отведат в апартамента на Сиг, за да помогне в подготовката за следващия ден. По този начин Сиг щеше да е сигурна, че госпожа Кац няма да пречи по-късно и че с малко късмет би могла да задържи възрастната жена при себе си, за да осигури така нужното усамотение на майка си и Монти. Силвия Кац бе предложила да приготви една от специалните си торти за рожден ден и Сиг бе приела. Не че не искаше да харчи пари за професионално направена торта, но й се искаше и да изпробва фурната си, тъй като досега не я бе ползвала никога. Шарън твърдо се държеше както винаги — очакваше само да види дали ще преживее Ханука и Коледа, без да разочарова децата прекалено или без да изхвърли Барни от къщата.