— Готови ли сме? — попита Сиг. Трябваше да дойде Монти, за да изведе Филис за пореден път.
— Псссст — отвърна госпожа Кац, докато обличаше палтото си във вестибюла. — Той не е добър човек. Опита се да се освежи с майка ти. Добре, че бях тук — прошепна тя.
— Как така да се освежи? — попита Сиг. Сърцето й се разтуптя радостно, но стомахът й се сви.
— Чух шум. Бях почти заспала, но го чух. Излязох от спалнята и ги видях тук, на канапето. Той се опитваше да… — Госпожа Кац млъкна. — Искаше да се освежи — повтори.
В този момент Филис влезе във вестибюла, облечена в плетен костюм, с подходяща шапка. Сиг повдигна вежди.
— Знам — каза Филис и сви рамене. — Шапката. Брус ме накара. — Сиг се зачуди колко струва тази шапка и дали би стояла добре на собствената й глава. — Брус настоя. Монти пък каза, че обича шапки.
Той иска да се освежи с майка й, а майка й иска да му достави удоволствие? Това звучи обещаващо наистина, помисли си Сиг.
— Възхитителна е — каза госпожа Кац по адрес на шапката. — Също и ти.
— Разбра ли сега защо я държа край себе си? — попита Филис.
В този момент на вратата се почука.
— Рано е — отбеляза Сиг. — Това е добър признак.
— Не може да е Монти. Не позвъни. Сигурно е някоя от камериерките.
Сиг отвори и видя брат си, Тод и Бърнард Кринц. В миг загуби ориентация. Брус не беше виждал Кринц от фиаското на бала, нали? Какво правеше сега тук? Тод изглежда също се чудеше, защото се притискаше към Брус, сякаш беше негова собственост. Брус се усмихна и го целуна по бузата.
— Здрасти — каза Брус небрежно и мина покрай Сигорни, помъкнал след себе си Тод и Кринц. — Здрасти, Силвия. Здрасти, мамо. Накриви шапката. — Приближи се до майка си, целуна я по бузата и накриви шапката й така, че да бъде абсолютно чаровна. Вестибюлът се препълни. Брус влезе във всекидневната. Веднъж седнеше ли, повече нямаше да излязат. Стовари се върху канапето.
Какво, по дяволите, става? — зачуди се Сиг.
— Брус, може ли да поговорим за минута? — попита тя и тръгна към спалнята.
— О, Боже! Вече не мога да стана. Изтощен съм.
— Ела веднага — каза Сиг с гласа, който използваше, за да го буди сутрин, когато беше ученик — гласът, който използваше, преди да донесе каната с ледена вода. Гневният й поглед го вдигна от канапето. Сиг затвори вратата към всекидневната и започна:
— Какво, по дяволите, става тук? Защо го доведе?
— О, той се обади. Покани ме на премиера на една книга. Аз купих екземпляр и го поканих тук, за да пийнем по чашка.
— Полудя ли? — попита Сиг. — Монти ще дойде след десет минути, а ти водиш Бърнард! Целта ми е да накарам Монти да предложи на мама брак, а не да устроя още една старческа оргия.
— Спокойно. Спокойно, Сиг. — Брус се хвърли върху леглото. — Това тук не е мозъчна хирургия. Става дума за ухажване. Така или иначе, човекът каза, че може би ще се съгласи да влезе в бизнеса с картичките.
— В какво друго твое може да поиска да влезе? — попита Сиг. — Ти си непоправим. Такъв флиртаджия! Няма оправдание за поведението ти. Да изложиш на опасност всичко, за да…
— Ей, Сиг, не говорим за лекарство против рака. Не си закъсала толкова за пари. — Сиг имаше чувството, че ще го удуши веднага, още там, на леглото. — Така или иначе, аз съм закъсал за пари, а Кринц не е чак толкова лош за дъртак.
Твърде бясна, за да каже каквото и да било, Сиг се обърна и връхлетя във всекидневната, където Монти вече помагаше на майка й да си облече палтото.
— Tempus fugit — каза той. — Ще заведа майка ви на концерт.
— На опера? — попита Бърнард с копнеж.
— Не.
— Оркестърът на Сан Франциско в Карнеги Хол? — продължи Бърнард.
— Не. Уорън Зевън в Гринидж Вилидж.