Брус помагаше на майка си да се подготви за празника. Тоалетът й не бе по-лесен от друг път.
— Е, как я караш с Тод? — попита тя, докато потръпваше и премигваше от опитите му да се справи с грима й.
Брус въздъхна.
— Не е лесно да си обратен в деветдесетте.
— Все пак е по-лесно от това да си обратен през петдесетте. А да не би да смяташ, че нормалните хора нямат проблеми? Мислиш ли, че Монти е съвършен? Трябва ли, според теб, да му кажа, че навършвам седемдесет?
— Не, не е съвършен. Категорично не му казвай истинската си възраст. Аз крия моята от всички. Струва ми се, че не го интересува, но все пак не рискувай. Много е богат.
— Богат-могат. Бруси, той е мил с мен. Развеселява ме. Добър е. Да, истина е, че не може да различи сандвич от пирон, но иначе е свестен човек.
— Е? Ще се омъжиш ли за него?
— Не ми е предложил — каза Филис шеговито.
— А ако го направи?
— Е, мисля, че ме обича…
— Мен никой не ме обича — призна Брус. — Дори и ти.
— Брус Герономос! Как можеш да говориш така! Не знаеш ли, че те обичам? Разбира се, че те обичам. Мислиш ли, че навличам ластичен чорапогащник, само за да си намеря богат съпруг? Правя го, за да ти доставя удоволствие.
— Така ли?
— Да. Защото винаги си харесвал слабите хора. Одри Хепбърн. Всичките тези филми. Колко пъти си гледал Одри Хепбърн? Да си говорим честно, харесваш нея повече от мен.
Брус кимна.
— Обичах я. Ако беше мъж, щеше да е идеална за мен.
Филис улови лицето му.
— Скъпи, никой не е идеален за никого. Нито Айра. Нито Монти. Нито твоят Тод. Дори и Одри Хепбърн, лека й пръст.
— Значи няма да се омъжиш за Монти? Не вярваш ли в истинската любов?
— Не, Брус. Вярвам в истинския компромис. Бъди добър с Тод. Не го дразни. Струва ми се, че той е мил с теб.
Празненството бе в пълния си разгар. Е, може би щеше да е по-точно да се каже, че бе в половината си разгар, но Сиг си даде сметка, че няма да се разгори повече от това. Филис изпя любимата си песен, като имитираше Биа Лили. Проблемът беше в това, че буквално никой не помнеше Биа Лили, така че дори и една добра имитация — каквато вероятно беше тази на Филис — би останала неоценена. Обаче песента „Има феи в градината“ бе приета много добре от Тод, Брус, Бърнард и децата. Монти, както винаги, се пукна от смях, като удряше коленете си с ръце.
Монти бе успял да убеди госпожа Кац да изпие още едно смъртоносно уиски и тя бе станала игрива като разгонен кит.
— А кой сте вие? — попита госпожа Кац Пол Кушинг. — Ходите ли до Флорида често?
Пол призна, че не го прави.
— Къде е жена ви? — попита Силвия дяволито.
— Силвия, остави това — каза й Филис, улови я за ръката и я върна при Монти.
Силвия вдигна длан.
— Знаете ли? Момичето, което има рожден ден, е търсена партия. Мъжете във Флорида бяха луди по нея — обясни тя. — Състезаваха се с инвалидните си столове кой ще стигне по-бързо до нея.
Монти се разсмя, макар че Силвия говореше сериозно.
— Ще видите, че нямам нужда от инвалиден стол. Но имам нужда от Филис. — Улови ръката й, стисна я в своята и погледна брата и сестрите. — Искам да изрецитирам едно стихотворение — продължи той. Брус видимо задържа Тод, за да не стане от белия диван на Сиг и да направи поредната снимка. Монти се изправи и отпусна ръце край тялото си, готов да декламира като ученик. Започна с „Неговата игрива любима“ на Андрю Марвъл:
— О, Боже, Сиг — прошепна Брус. — Нарече мама „мила“! Смяташ ли, че ще изригне?