Да омъжим мама

— Млъкни — сряза го Сиг. — Смятам, че сега е големият момент.

Монти продължи:

„Бих те обичал десет години отпреди Потопа, а ти, ако желаеш, ще ми отказваш до преселението на евреите. Моята зеленчукова любов ще расте по-просторна от империите, но по-бавно.“

— Какви ги дрънка? — прошепна Шарън. — Да не би да иска тя да се преселва?

— Какво е „зеленчукова любов“? — попита Барни. — Този човек пиян ли е или перверзен?

— Шшшт — изшътка Сиг.

„Но зад гърба си винаги ще чувам на времето колесницата крилата, а там, пред нас, ще се простират пустините на вечността.“

— Хубаво и весело — отбеляза Брус, но Сиг погледна майка си и забеляза, че тя слуша като омагьосана.

„Тогава червеите ще опитат тъй дълго пазената девственост и твоята старинна чест те ще превърнат в прах, а в пепел ще угасне мойта бурна страст. Гробът е хубаво, усамотено място, но, мисля, там никой с никого не се прегръща.“

Монти завърши с плам.

— Наистина е весело — отбеляза Тод. — Той ли го е писал?

— Не си ли го учил в училище? — попита го Брус.

Тод сви рамене.

— Сигурно този ден съм отсъствал.

Силвия бършеше очите си с книжна салфетка. Монти се обърна към Филис, взе ръката й и пак се обърна към децата й.

— Бих желал да поискам разрешението ви да се оженя за вашата майка — заговори той. — Няма да го направя, ако имате каквито и да било възражения… от уважение към баща ви и всичко останало. Бих ви разбрал, но така или иначе обичам Филис, и на нашата възраст нямаме никакво време за губене. Аз нямам семейство. Нямах щастието да имам деца, но винаги съм чувствал, че най-важното нещо е семейството. — Очите му се навлажниха. — Харесвам всички вас и ще бъда благодарен, ако ме смятате за част от семейството си.

— Какво иска той? — попита Брус. — Да стане инвалид?

Сиг не му обърна внимание. Погледна майка си, стаила дъх.

— Ние много бихме желали това да стане, Монти — каза тя. — Разбира се, трябва да реши мама.

Монти се обърна към Филис и извади синя кутия от кадифе. Отвори капачето и дори от другия край на стаята се видя блясъка на огромния диамант, поставен в средата. Филис погледна пръстена, после пак Монти. За миг стомахът на Сиг се сви — помисли си, че Филис ще изтърси нещо остроумно и ще откаже. Тогава — чудо на чудесата — Филис стана и сама започна да декламира.

— Както би казал моят син, майсторът на компромиса:

„Розите са червени, децата — играчки, аз казвам «да» — омъжвам се за друговереца, нямам спирачки.“

Сиг изохка. Брус, Тод и Шарън нададоха весели възгласи. Барни вдигна чаша, а Пол Кушинг изръкопляска. Силвия започна — отново — да плаче.

„Красиво — помисли си Сиг, — до утре ще мога да кажа в хотела, че майка ми напуска.“

Филис си сложи пръстена. Беше огромен. Тя протегна ръка и се усмихна.

— По-голям е от кокалчетата ми. А те стават по-големи с всяка изминала година.

Монти я целуна — истинска мокра целувка.

— Всяка година ще го заменям с още по-голям, тогава — каза той. Чувствата му бяха очевидни. Поради някаква причина очите на Сиг се напълниха със сълзи.

В този момент тя зърна Пол Кушинг, който я гледаше от другия край на стаята. Той кимна и й се усмихна. Вдигна чаша.

— Може ли да вдигна тост? — Всички се обърнаха към него. — За Филис и Монти. Когато обичаш някого, всичко е възможно. — Намигна на Сиг, но в мига преди това тя успя да съзре нещо в сините му очи — съчувствие, привързаност, може би жалост. Сиг потрепери и вдигна чаша заедно с останалите.

Шестнайсет

— Мислиш ли, че ще иска пробен брак? — попита Сиг брат си. Говореше по служебния телефон, от работата, но беше малко след четири следобед — когато всички на Уолстрийт се превръщаха в динозаври. Самата тя се чувстваше като накълцан дроб — оставаше й обаче точно толкова енергия, колкото й бе необходима, за да дискутира евентуалния брак на майка си за богат мъж.

— Знаеш ли, планът ни се осъществи — каза Брус, сякаш четеше мислите й. — Обзалагам се, че ако действаме заедно, можем да направим всичко.

— Да, но това няма да стане утре, а преди това сме длъжни да оцелеем.

Ръцете й бяха свободни, защото телефонът бе прикрепен към главата й. Протегна едната напред и се вгледа в изумрудения пръстен. Спомни си огромния диамант на майка си, онзи, който й бе подарил Монти. Въздъхна. Би се почувствала разголена и уязвима без него, но пръстенът бе единствената ценна вещ, която притежаваше. С парите от него можеше да уреди сметката на майка си в „Пиер“, да плати тоалетите и дори част от ипотеката.