— Е, смяташ ли, че ще иска пробен брак? — попита тя повторно.
— Не мисля, че Монти е такъв — отговори Брус. — Той е старомоден. Искам да кажа, че макар и да не се славят като много щедри, шотландците не обичат да ходят по адвокати като нас.
— Трябва да предупредим мама да не подписва каквото и да било.
— О, да. И тя веднага ще те послуша! — засмя се Брус.
Сиг също се засмя или поне приблизително. Погледна надолу, към приятните зелени дълбини на пръстена.
— Слушай, каквото и да стане отсега нататък, вече сме свидетели на истинско чудо.
— Да — съгласи се Брус. — Освен това започвам да получавам спешни поръчки. Картичките се продават. Прав бях. Чувствам се толкова олекнал, че сякаш ходя en pointe. Чувствам се като проклета фея от захарен памук.
— Е, ти наистина си моята проклета фея от захарен памук и те обичам — каза му Сиг и се изпълни с обич към смахнатия си брат.
— Обзалагам се, че казваш същото на всичките си обратни братя — отвърна Брус, но бе ясно, че му е станало приятно. — Както и да е. Трябва да затварям. Имам среща с Бърнард Кринц. Смятам, че наистина ще вложи малко пари в бизнеса ми. Трябва да доставя новите поръчки бързо. Да не говорим, че заради Бърнард Тод най-после започна да ме забелязва. Красота. Мисля, че отново ще съм на печалба до Свети Валентин на обратните.
— Страхотно — рече Сиг. — Късмет с Бърнард и Тод.
Прекъсна линията, но телефонът иззвъня почти веднага. Сиг натисна свързващия бутон, без да сваля слушалката от главата си. Вероятно се обаждаха, за да потвърдят последните й сделки. Този ден имаше доста работа.
— Няма да повярваш — изрева като магаре Шарън в ухото й. — Току-що ми се обади господин Торба с пари и заяви, че ще дойдат с мама, за да прекарат деня при нас.
— Много мило.
— Моля? Много повече от мило е! — продължи Шарън трескаво. — Монти предложи да отидем до училището на Джеси. Бил чул, че малко помощ за училищните й такси биха ни дошли добре. Каза, че искал да направи дарение на училището.
— Безумие — каза Сиг. Този тип, помисли си, трябва наистина да харесва майка ми. Почувства болка. Никой, никакъв мъж не се бе опитвал така усилено да й достави удоволствие от много, много време. — Значи, когато го помоли, той чисто и просто се съгласи, така ли?
— Не съм го молила. Той сам предложи. — Шарън бе замаяна от възторг. — И това не е всичко. Каза, че искал да предложи на Барни работа в компанията му.
— Ето това се казва коледно чудо! — отбеляза Сиг.
— Като говорим за Коледа, ще дойдеш ли довечера за празненството на Травис и Джеси? Ханука е. Знаеш, че искат да видят леля си Сиг. Освен това ще направя картофени палачинки.
Сиг едва не изпъшка. Пържените картофени палачинки бяха точно това, от което се нуждаеше сестра й в още по-големи количества.
— Брус ще дойде ли? — попита Сиг, за да печели време.
— Да. Да. Обеща на Джеси нова кукла Барби.
— Остана ли някаква Барби, която Джеси няма? Може би бисексуална? — попита Сиг. — Сигурно се продава с двама партньори.
— Не бъди отвратителна — скастри я Шарън. — Не знам, но Джеси е толкова превъзбудена, че тази сутрин повърна.
Това, каза си Сиг, винаги предвещава добро прекарване. Поне празненството нямаше да се състои на килима.
— Добре — съгласи се тя уморено. — Ще дойда в пет.
Сиг едва бе свалила слушалката от главата си, когато телефонът иззвъня пак. Ако беше поръчка, независимо колко голяма е, щеше да им каже да позвънят отново в понеделник. Сложи слушалката на главата си и натисна бутона. Гласът прозвуча дълбоко.
— Сигорни? Ти ли си?
— Да.
— Обажда се Пол Кушинг. Искам да поговоря с теб.
— Няма проблем. Слушам.
— Не. Искам да се видим.
Сиг се замисли за празненството с картофени палачинки и пазаруването.
— Какво ще кажеш за понеделник? — попита тя.
— Може ли да се отбия при теб у дома в понеделник вечерта? — попита той. — Важно е.
За какво ли става дума? — зачуди се Сиг, но имаше да свърши твърде много неща.