Силвия огледа облечените в кожи хора наоколо.
— Мисля, че ще е по-добре да отидем на по-евтино място — отбеляза тя.
Филис се засмя. Беше научила някои неща, докато синът й я оборудваше.
— Естествени тъкани, Силвия — каза тя. — И ще започнем от долните гащи. Монти видя бельото ти, но не е виждал моето.
— И Бърнард го видя — подхвърли Силвия със замечтана усмивка.
Когато минаха покрай отрупаната с дамско бельо витрина, Филис спря като закована. Пред очите й имаше коприни с блясъка на крила на пеперуда и дантели, наподобяващи морска пяна. Силвия проследи погледа на приятелката си.
— Мислиш ли, че това може да се пере в пералня? — попита тя. Без да отговори, Силвия тръгна към вратата като сомнамбул.
Купи всичко. Всичко, плюс копринена роба за баня в зеленикавожълт цвят, който отново я правеше шейсетгодишна. Не се интересуваше от възмутителните цени, не погледна към намалените стоки. Не направи нищо обичайно за нея. Само посочваше избраното, изчакваше да го опаковат и плащаше. Гъделът във всичко това бе фактът, че единствено Монти щеше да я види с тези неща.
— Харченето на пари е изтощително — каза Силвия Кац, когато седнаха в едно кафене на „Медисън“.
— А ти откъде знаеш? — попита Филис и се намести на стола срещу нея.
Бе купила три комплекта долно бельо с удивителна дантела и най-красивата нощница, която някога бе виждала. Покупките й струваха близо хиляда долара, но й бе все едно. Вместо да се безпокои, тя си представяше физиономията на Монти, когато я види, облечена с всичко това. Съжаляваше единствено, че дотогава не се бе чувствала по този начин и че тялото под коприните вече не бе и наполовина копринено. Въздъхна.
— Филис, съжаляваш ли за нещо? — попита Силвия и тогава, преди Филис да успее да обясни, си поръча сандвич с яйце от изтерзаната келнерка.
Филис си поръча сандвич с маруля и бекон, без майонеза.
— Смятам да си купя ново палто и подходяща шапка — заяви тя на приятелката си. — Може би и чанта. — Хвърли поглед през масата към огромната, охлузена и грозна чанта, която Силвия мъкнеше със себе си както обикновено. — Ще купя една и на теб — добави Филис. Беше похарчила толкова пари, че вече бе все едно дали ще похарчи малко повече.
— О, не — възрази Силвия. — Когато Сид си тръгна, останах само с тази чанта. — Замълча за миг. — Мислиш ли, че този Монти ще бъде мил с теб? Искам да кажа, наистина мил.
— Да, струва ми се — отговори Филис. — Странно. Мисля си, че Айра ме обичаше и ме изтърпяваше такава, каквато съм, заради това. Монти обаче ме обича, защото съм такава, каквато съм. Разбираш ли?
— Не — призна Силвия и протегна ръка, за да вземе чинията със сандвича от келнерката.
За момент Филис се изпълни с жалост към приятелката си. Любовта към Монти й бе дала повече състрадание и повече щедрост.
— Ей, искаш ли някакъв десерт? — попита. — Аз ще платя обяда. Искам да се подуеш.
— Много е вкусно — отбеляза Монти и потупа с пръсти мустаците си, по които все още висяха парченца картофена палачинка. Празничната вечеря бе кошмарна, картофените палачинки не ставаха за ядене, а салатата бе като пясък. Цялото неудобство бе подсилено от невероятно скъпите подаръци, които Монти връчи на цялата компания и които засенчиха подаръците на Сиг. Последва водопад от извинения от страна на Шарън, която непрекъснато искаше да получава неискрени, но окуражаващи отговори.
— Мисля, че ще си прережа гърлото — каза Сиг на Брус.
— Преди да си си сложила шала от „Хермес“? — попита той, докато разсеяно поглаждаше велуреното сако, което бе получил.
— Добре. Ще си го сложа тази вечер, докато се прибирам. Ще си прережа гърлото след това.